ДУША ЗА ПРОЗОРЦИ
Никола потропваше от време на време и поглеждаше часовника на телефона си. Скоро щяха да тръгнат като всеки ден. Току вдигаше глава и обгръщаше с поглед прозорците на последния етаж на съседния блок. Там живееше. А те – прозорците, го гледаха отвисоко, но не високомерно, а много тъжно.
Чудно, как прозорците можеха да говорят? Никола си мислеше отскоро за това, от момента, в който съседите от долния етаж смениха дограмата и под неговите прозорци се изперчиха три нови прозореца от пвц.
Всъщност това не стана изведнъж, военният отдолу каза, че три години сменял по един, най-накрая ги сменил, а Никола не го забеляза, въпреки че от три години всяка сутрин чакаше и гледаше отдолу.
Може би, едва сега неговите прозорци бяха изгубили в опита да се скрият измежду другите, да са в кюпа на останалите, но сега всичко лъсна. Те останаха сами!!!
Оголени, остъргани, сякаш не само боята им, сякаш от тях годините бяха смъкнали и последния пласт от прозоречната им кожа и сега стояха на в ...