Там, горе в планината, има един извор, за него се носеха легенди, че имал лечебна сила, лекувал разбити сърца...
Още по време на турското робство на това място една мома намерила смъртта си, защитавайки любимия. Оттогава хората разправят, че духът й се е вселил в извора и помага на търсещите утеха да я намерят. Носи се от уста на уста славата на извора, старите хора твърдят, че той отнася болката, заедно с водата, запазва изказаната мъка и дава най-голямото богатство - душевния мир.
Много хора бяха идвали тук, но никой от тях не носеше толкова болка в очите си. Тя -младо момиче, облечено в черни дрехи и със зачервени очи. Малко са годините й, но много е горчилката в душата й. Живот без смисъл, така си казваше тя. Загуби единствения човек, когото обичаше при нелеп инцидент, в който и тя едва не умря. За кого да живее, какво да прави от тук нататък? Много въпроси напираха в главата й.
И тя бе чувала историята за извора, за извора с душа, но дали щеше да открие утеха тук, не й се вярваше. ...