ДВА СЛЕДОБЕД. ТАНГО
(На светлата памет на братовчед ми Кольо)
В сравнение с другите ми разкази, този е направо фантастичен. Хората, които четоха черновата, вдигаха недоумяващо рамене. Един дори ми пипна челото: “Абе, ти добре ли си?” Виждаше им се невероятна тази любов между двама обречени. Още по-невероятно им се струваше една майка да бъде толкова студена пред леглото на умиращия си син.
Когато видях братовчед си след двете години, през които отсъствах от града, той беше вече пътник. От роднини научих, че имал рак на костите. Леля ми, за която знаех, че от години членува в някаква секта, беше се смахнала съвсем. Отвикнала от безумните й брътвежи, се смаях, когато я чух да казва, че братовчед ми си има любовница и иска да се жени за нея. Стори ми се толкова абсурдно, че едва не се изсмях, но старата държеше на своето. След два дни дойдох у тях отново, за да се запозная с “безсрамницата” – по настояване на леля ми и водена от собственото си любопитство.
Жената, която видях да влиза, ми ...