Двама
В малкия апартамент на четвъртия етаж се чуваше детско гласче. То подвикваше и огласяше със звънък смях стаите. От време на време на детския смях пригласяше и мъжки глас.
Седемдесет и двегодишният Йордан беше сам с внучето си Огнян. Възрастният мъж бе очаквал с нетърпение малкото човече още от предния ден, когато му се бяха обадили, че ще доведат детето да го гледа за около час-два. Час-два, които да направят щастлив деня му. И сега тези мигове, които двамата прекарваха заедно, бяха по-ценни от всяко нещо за стареца. Тези часове, когато Йордан можеше да придържа малките ръчички и от време на време да гушва малкото телце и да му разказва хиляди интересни неща, бяха безкрайна радост. Напоследък не му се случваше много често да му оставят Оги. Снаха му сама си гледаше детето. Беше свикнала да се оправя бързо с домакинската работа и отделяше цялото си останало време на малкия, и само когато се наложеше някъде да излязат с мъжа си, оставяха малкия при дядото. Детето беше променило и о ...