Затърколиха се годините по хребета на времето- усилни и трудни, напоени с неволи и изпитания.
Кога Стоянчо стана на пет, на бял свят се появи Братан. Детето се роди по- рано от очакваното и сякаш трудно поемаше глътките на живота. Още от пеленаче започна да повръща майчиното си мляко, да се дави и от капката вода. След дълго ходене по мъките и при разни доктори от големия град, момченцето, като че ли се пооправи, но кога поотрасна, започна да заеква. Казваше по нещо с мъка, после се свиваше и мълчаливо наблюдаваше околните. Тъй минаваха дни и седмици, свикнаха с безмълвния поглед на детето възрастните. А то не спираше да плаче за всичко, що докоснеше крехката му душа. Безгласно тръгваха сълзите му- я за старата котка, дето се изгуби и остави малките си, я за куцото пиленце, което изпадна от лястовичето гнездо под стряхата. После бълнуваше в съня си, въртеше се по цели нощи и сякаш се опитваше да каже какво бе заседнало в малкото му сърчице.
Времето се заниза неусетно, а Драган все по р ...