ДВАТА ОРЕХА
Два ореха растяха един до друг. Единият бе изправил снага високо в небето, мощната му корона достигаше сякаш облаците. Другият растеше крив, закелевял и никой не го поглеждаше, всички се радваха само на хубавото дърво. Стройният красавец есенно време се отрупваше с вкусни плодове, докато кривонделът почти не раждаше. Той често поглеждаше със завист към хубавеца, но какво можеше да направи? Песнопойните птици дори и те предпочитаха да извиват свирнята си сред сочните едри листа на голямото гордо дърво. Само от време на време в клоните на несретника кацаше някой черен гарван и грачеше зловещо, с което го правеше още по-неприятен. Понякога долиташе и един кълвач, но кое дърво ще се зарадва на такъв посетител - кълвачът изпълваше нещастния орех с мрачни предчувствия.
Но ето, че един ден пристигнаха двама мъжаги с дълги пръти в ръце и с раници на гърба. Кората на плодовете се пукаше, беше дошло време за беритба. Те спряха направо пред галеника на съдбата и вдигнаха глави към кло ...