Те бяха две момчета. Едното - шумно и популярно, а другото - тихо и самотно. Шумното винаги имаше най-ниските оценки, ала никой не му се подиграваше. Всеки го харесваше, всеки искаше да му бъде приятел. Тихото винаги имаше най-високите оценки, винаги прав, винаги перфектен. Но все пак, когато имаше дори и една петица, всички му се подиграваха. Целият клас:
- Не беше ли перфектен? Не беше ли най-добрият?
Момчето сдържаше сълзите си всеки път, когато не можеше да стигне тази измамна „перфектност”. Все пак, всичко бе забравено, когато имаха контролно. Всеки искаше да седне до него, всеки се преструваше на негов приятел... Всеки, освен шумния. Той не се опитваше да бъде мил дори и за малко, а направо го заплашваше:
- Ако не ми помогнеш, ще те убия. Ще те ударя толкова силно, че няма да се събудиш с години!” Плахото момче винаги сядаше до него, винаги му помагаше...
Но това се промени. Този ден имаха контролно. Тихият отново помогна на шумния. Но на следващия ден контролните бяха върнати. Н ...