Из цикъла " Тя, другата"
– Айде , бе братче, докога ще чакаме! Може ли такова нещо, с дете сме! Габи, престани да блъскаш масата! Айде, ела, три пъти двойка кебапчета, поне си запиши, че после пак ще чакаме! – мъж на средна възраст нервничеше припряно, но глъчка от деца и шумотевица от другите маси, го заглушаваха.
– Габриела, ти нарочно ли го правиш? Веднага престани! – свирепо я погледна баща й.
Габи с още по-голямо усърдие продължи да си люлее краченцата и втренчи в него равнодушен поглед.
– Виж, направи поне един път и ти нещо, не стой така, че ще я плесна! – обърна се мъжът към жена си.
Тя се наведе и прошепна в ушенцето на дъщеря си: ” Недей, миличка, за тати днес е специален ден, нали знаеш!”
Мъжът скочи от масата, мърморейки колко нетърпимо е всичко това и заплашително се насочи към келнерите.
– Мамо, аз не искам кебапчета. Искам там – Габи показа с ръчичка към дансинга. – Искам при другите деца!
– Ще отидеш, само да се нахраним – отговори майка й успокояващо.
– Но нали знаеш, ...