Пътят винаги е тунел от дървета с причудливи светлинни отрязъци. Понякога корените им висят от скалите, друг път короните им се подават малко над мантинелата. Колко различна беше подредбата им...Винаги се чудеше защо не може да я запомни или да я сбърка с друг път, с друга страна. Понякога в спомените му пробягваха участъци от крайпътна панорама, без да знае къде и кога я е виждал. Но беше сигурен, че не е повторение на подобни епизоди, а единичен, захвърлен случайно в паметта му миг...
Боров не просто обичаше да шофира. Вече толкова беше сраснал със специфичното движение на бързите и мощни коли , че не знаеше дали го обича, дали го предпочита пред самолета, да речем, или е поставен в него от момента на раждането си. Можеше да направи всичко с машината, да я накара да го слуша, да откликне на най-неочаквания му импулс. Обичаше новите свръхповратливи возила, луксозния им дизайн, безшумните двигатели. И в същото време тръпката на състезателните писти продължаваше да го възбужда повече от ...