САМОТАТА НА СИЛНИТЕ, ЧАСТ ПЕТА, ДВОЙНАТА КОРОНА НА ЗЛОТО

ПРОЛОГ. КОРОНАТА НА ЗЛОТО: КНИГА В КНИГАТА

          

 

  МАЛКО ПОЯСНЕНИЯ. В тази книга се говори за действителни събития и измислени герои. В основата на митологията й е една история, написана от авторка, която отдавна не е между живите. Романът може да се нарече антиутопия, но аз не се наемам да давам дефиниции, пък и не виждам да има нужда от това. Докато беше жива,Сияна Янева не  сподели с никого за това свое произведение, не е било известно , дори и на най- близките й, че изобщо пише. Но «Короната на злото» заслужава да види бял свят заради удивителните прозрения на авторката. На фона на събитията, които се случиха, случват се и сега,  визията за бъдещето на нашата цивилизация изглеждат необикновено логични и плашещи. Впрочем, тук предлагам откъси от книгата, които дават само обща представа за този удивителен труд. И така, нека пристъпим към...

 

    КОРОНАТА НА ЗЛОТО,НАЧАЛОТО И КРАЯ

 

 ...Някъде в океана, захвърлена на полупотънал сал, умираше Вена Монтеро. Корабът, с който беше пристигнала на Ултима, вече не съществуваше. Беше унищожен , когато Ролт Карена взриви центъра с бинарно оръжие заедно със себе си. Той предприе тая последна отчаяна стъпка за да спаси от гибел планетата, без да знае, че така обрича на смърт звездната си приятелка. Не можеше да предположи, че последните фанатици на Ултима, които я следяха отдавна, ще я хвърлят в океана  за да умре бавно, без храна и вода и без дори да  може да се самоубие.

   Едва ли някой можеше да я спаси. Вена лежеше полугола под последните лъчи на Фелиса. Мракът щеше да настъпи скоро. Без луна, с много звезди. И какво от това, че в океана нямаше акули?

   Преди повече от двадесет земни години младата историчка Вена Монтеро изучаваше разселването на човечеството и мостовете,  които беше създало между звездните системи. Проследи много преселнически вълни, с точните координати на планетите, които населяваха потомците. Направи й впечатление липсата на следи от най-голямата флотилия, напуснала земята непосредствено след събитията от Катарзиса.

  Колкото и да се стараеше,не откри нищо. Предположи, че са загинали, бяха минали хилядолетия оттогава. Опита да проучи какви са били хората, заминали с тия кораби, какво ги обединяваше, освен общият път, защо бяха тръгнали заедно, защо не бяха поискали помощ /ако са се нуждаели/, защо толкова упорито се криеха, ако се бяха установили някъде и имаха ли живи потомци...

  Галактиката беше толкова позната, почти не беше възможно да не се знае нищо за цивилизация от земен тип.

  Но кои, все пак,бяха изселниците?Изненадата беше пълна. Представители на елитите от всякакви етноси, някои дори видни управници, партийни водачи, учени. Но и хора без професии, дори без образование, от тези, които всяко разумно общество носи на гърба си. Корабите са били натоварени до краен предел, предимно с информационни блокове, най-вече от областта на техниката.

  Няколко думи за КАТАРЗИСА. Той беше край, този път вече окончателен, на един неуспешен социален експеримент, осъществил обществен строй, замислен като егалитаристки и проведен от последователите на спорни идеолози. Те се надяваха да построят идеалното общество. Това доведе до небивала икономическа катастрофа, жесток културен упадък в едва скрепените с насилие диктаторски режими. Може би щеше да настъпи кървав хаос, за кой ли път в земната история.

   Но вече съществуваше общност от много обитаеми планети. Тя се надяваше да подпомогне отмирането на изкуствените и провалили се вече структури по мирен път и възстановяването на свободната икономика, която нямаше да раздава на всички по равно.

  Не предвидиха, че този пореден жесток трус щеше да изхвърли зад борда не само предишните елити, но и много бедняци, които не можеха да си създадат алтернатива сами. Те се чувстваха излишни и бяха озлобени. И затова преходът не стана по мирен начин.

   За да се предотврати още по- голямо противопоставяне, се роди идеята за Великия поход. Човечеството беше гузно, но и облекчено от решението на няколкостотин хиляди фанатици и техните предводители да го освободят от присъствието си. Твърде дълго беше обезкървявано от войни и революции все в името на идеално справедливото общество. Вече искаха да живеят спокойно, примирени с неравенството, несправедливостта и недостатъчно  заплатения труд.

    Всички знаеха, че справедливост и морал не могат да управляват вселената, само относителното спазване на законите даваше някаква гаранция за сигурност. А тия няколко стотин хиляди, които наричаха себе си етоли, не искаха да се примирят.

    Беше много по- добре просто да се махнат.  Решението е лицемерно откъдето и да го погледнеш, беше мнението на колегите на Вена. Така са се избавяли от престъпници, чудаци и всякакви нестандартни субекти. Но ако на другата планета те възпроизведяха пак същите язви на старото общество? Може би етолите с ново настървение щяха да градят планираните си общности с еднакво потребление, образование, култура... Никой не знаеше нищо за тях.

   В архивите имаше съобщения от стари вестници, които обвиняваха Конфедерацията , че е платила на пирати да ги унищожат, че е повредила системите за скок в хиперпространството и ги е набутала в някоя черна дупка..

   Но според доктор Монтеро, те самите се бяха скрили. Тъй като преди са съществували в самоизолация, откриването към други светове би било пагубно за тях. И това се повтаряло при всичките им цикли.

    Нямаше спомен как точно се натъкна на Фелиса- жълто джудже в покрайнините на галактиката, в район беден на звезди, с три планети, само едната от които годна за обитаване. Никой не беше стигал до там, поне в информацонните системи нямаше такива данни. Не фигурираше дори в резервните варианти за заселване, нито в архивите на отбраната като база за първи контакт с нашественици. Беше странна, пренебрегната звезда. Защо ли?

  Трябваше й много време , за да си уреди курс дотам. Оказа се, че корабът беше военен. Това събуди нови съмнения. Нима имаше нещо , което да заплашва човечеството от този забравен край? Корабът дълго щеше да патрулира по границите на известното, преди да стигне до Фелиса.

   През това време Вена проучваше биографиите на участниците в “Големия поход”. Проучи и теориите, които изповядаха. Стигна до далечна древност и първоизточниците- някои си Маркс и Ленин. Проследи всичките възкресения на идеята, които на няколко пъти големи групи хора се бяха заемали да наложат. Общество без класи, без неравенство, без пороци. Всичко се беше провалило и светът заравял в забрава философите и политиците от тия времена.

   Колкото човек четеше, толкова повече рискуваше да стане подвластен на чудовищната демагогия, с която не се колебаеха да отрекат дори традиционните религии, за да ги заменят с варварския си култ към равенството. Отричаха дори и християнството, което им беше дало основата. Бяха го използвали , но отричаха Бог.

 

.......

 Увериха се, че на Ултима има живот още при първите проби. Веднага се разбра, че това беше дъщерна земна цивилизация. Но тая планета като че ли не се интересуваше от нищо, освен себе си. Нямаше белези за космическо строителство . Само няколко спътници на постоянна орбита. От космоса се очертаваха три огромни мегаполиса на два материка и един архипелаг. Другото беше океан, също като на земята. В него нямаше много кораби, нито други превозни средства.

  Но планетата беше настръхнала от оръжия! Повечето примитивни, такива , с каквито на земята се е воювало преди хиляди години. Само на едно място уредите засякоха непозната структура с неизвестни функции.

   Вена планираше да кацне сама със совалка, която можеше да се скрие лесно. Щеше да се смеси с основното население и така за няколко земни години да проведе изследванията си , без да се разкрие.

    Вече беше научила езика, почти механичен сбор от древни думи от много говори, свързани в сложни граматични правила. Писмеността беше опростен вариант на универсалната латиница. Ултимианците не познаваха компютъра. Нямаше данни да използват синтетика за облекло или в бита. Вероятно имаха недостиг от енергия, защото добиваха електричество от няколко хиляди слънчеви и водни централи. Хранеха се с естествени продукти- растителни и животински, но анализът на генофонда показа, че местните видове са били жестоко променени така, че нямаха почти нищо общо с дивите си предшественици, чиито останки откриха на няколко места.

  От някогашните странни, подобни на влечуги с външен скелет животни ,бяха направени бозайници с размери десеторно по- големи от първоначалните. Как точно е станало това, Вена научи много по-късно в безкрайните си разговори с Ролт.

.....

   Беше дълбока нощ и жената тихо чезнеше в състояние на минимален живот, крайната мярка, която можеше да приложи, преди да заспи завинаги. Обмяната й беше забавена, телесната й температура спадна , след като задейства скоро открит мозъчен център. Не правеше нищо ново. Преди много хилядолетия в древна Индия закопавали в гроб хора с това умение и те оцелявали цели седмици. Особеното при нея беше, че мозъкът й все още работеше. Нима никой няма да научи истината за Ултима? А заедно с това- и за земята? Истината за безкрайните превъплощения на злото и битката между тях...

  Защото Злото никога не се сражава с Доброто. То винаги воюва само със себе си и като свирепа акула, захапва кървавите си вътрешности. То е там, където двама застават един срещу друг и никой не приема да умре , за да го унищожи.

   Доброто се ражда,  когато лъчът на разума премахне разделителната линия и всеки сам разруши желанието си за победа.

   Тази мисъл на легендарния Нет Карвола не даваше мира на Вена. Карвола- отстъпникът, мразен от всички. Карвола – общият учител на земляните и ултимианците, потънал в забрава на земята и забранен тук...

   Ако трябваше да разкаже всичко, Вена Монтеро непременно щеше да започне от няколкодневното си скитане из изоставените срутени градове на Алойя, едната от свръхдържавите,  откъдето очевидно е започнало разселването на участниците в похода. Цялата област беше осеяна с белези от това време. Не се знаеше дали всичките кораби от флотилията са кацнали на планетата, но в орбита нямаше следи от тях.

 

   Събра множество данни за общество с примитивно стопанство, централизирана система на разпределение и ниска производителност на труда, въоръжено до зъби. Беше доста трудно да легализира присъствието и дейността си. Набави си документи случайно, от една жена горе- долу на нейна възраст, починала в изоставена къща, може би заразена с  халюциногенен вирус. Местните се друсаха с тях доброволно и постоянно ги сменяха, защото развиваха имунитет много бързо.

   Намери си жилище в сравнително луксозен квартал и се запозна с няколко от съседите си. Бяха дружелюбни и открити хора. Каза, че е била дълго време на остров Бронт с геоложка експедиция. Жената , под чието име живееше, беше геоложка, така пишеше на картата й.

    Това каза и на мъжа от съседния апартамент. Ролт Карена, преподавател по история и съветник на президента.

   - Аз съм Сийра Крет.

    - Моля?

    Помисли, че не е чул и повтори.

     - Има някаква грешка, Вие не можете да бъдете Сийра Крет. Не можете да сте изобщо Сийра, защото аз я познавам!

    - Какво говорите, може да е съвпадение на имена...

    - Сама знаете, че в Алойя имената не се повтарят никога.

    Не се повтарят! Откъде можеше да го знае?

    - Не знам защо се е получило така..

     Той я хвана за ръката и почти насила я вкара в апартамента си:

    - Сега ще ми кажете всичко. Няма да излезете оттук,  докато не разбера какво направихте със Сийра!

    - Тя ..беше мъртва..Нуждаех се от документи и...

    - Вие ли я убихте?

     - За Бога! Беше мъртва отдавна, от няколко дни. Халюциногенен вирус. В същата къща имаше и двама мъже...

     - Изчезна преди няколко месеца. Просто си отиде. Защо си сменихте името? Търсят ли ви? И как се казвате всъщност?

     - Вена Монтеро.

     - Вена Монтеро? Не съм го чувал..няма го в регистъра..

     - Аз съм от Земята.

      Той вдигна учудено глава.

     - Само не ми казвайте, че не знаете за какво говоря! Всеки историк трябва да е наясно от къде са дошли дедите му.

     - Значи,наистина има кацнал кораб на планетата..

     - Совалка. Трябва да мълчите. Скрила съм я добре. Разберете, не заплашвам никого, просто правя проучвания...

     - Не се безпокойте. Не питайте защо ви вярвам, но не казвайте на никого откъде сте. Ще ви помислят за луда. Тук никой не се интересува от Земята. Аз съм изключение, защото повярвах..Сийра Крет трябваше да стане моя жена днес..

     - Съжалявам. Сама го е направила, нали? Доброволно.

     - Не издържа..Не знаех, че е решила да отпътува. Друсаше се и преди, но с по-безобидни неща...Беше много нервна, не приемаше нищо от света..Накрая не знаех какво преживява. Всъщност , можех да го променя...Ако беше потърпяла малко...Вие не знаете нищо за нас. Всъщност, каква сте- астроном, биолог?

     - Историк.

     - Излиза, че Земята не е загинала през тези три хиляди години. Иска ми се да знам какво е станало там...дали прилича на нашия свят...

      - Тук нищо ли не се учи за миналото?

     - Нямаме причини да сме благодарни на Конфедерацията...Какво ще ми разкажете, за етолите и преди тях ли? Какво знаете за тях?

     - Конфедерацията е взела правилно решение...

     - Кое е правилното- да унищожи Земята ли?  Да, съществувал е план за това. Естествено, не го знаете, всичко е унищожено. Те унищожавали комунизма като чума. Когато той се срутил, се страхували от бедняците. Смятали, че масово ще напуснат Земята и ще ги притеснят на хубавите им удобни планети. Залъгвали ги с помощи, но това не помагало. Няколкото земни демокрации също изнемогвали, без да са виновни за нищо...

   - Знаете ли чий потомък сте?

   - Да , вие също го знаете, нали? На водача на похода –Карлос Карена, бивш президент на Балкания. А Вие откъде сте?

  - От Латиноамерика, но майка ми е потомка на емигранти от Балкания, които я напуснали малко преди похода. Според нашите архиви , никой не е заплашвал етолите. Те сами си тръгнали. Завладели хиляда кораба и изчезнали.

   - И всички били щастливи! Латиноамерика била демокрация. Бедна демокрация. И сега ли е такава?

   - Добре, аз ти разказах за Похода от наша гледна точка, разкажи ми и ти това, което знаеш.

   Вместо отговор, той сложи пред нея дебела книга, каквато тя беше виждала само в най- старите учебни програми.

   Казваше се ”Летописите на Сун Ван Ли”. Той бил от участниците в похода, никому неизвестен дотогава историк. Всъщност, беше написал само първата глава, другото са съчинявали много хора. Не биваше да се съмнява в добросъвестността им. Самият факт, че четеше написаното доказваше за кой ли път, че всичко излиза наяве, дори и след няколко хиляди години.

  “Всеки човек е организиран по своему, започваше Сун, и наредбата на ума му е непостижима за другия. Всеки се ражда, живее, възторгва и срива сам и бедствията са само негови, както и екстаза. Световният закон е създал човека и разума като индивиди и не допуска общуването да наруши тоя ред.

   Напразно философите се стремели да обединят човеците. Те искали да мислят за тях като за едно цяло. Никога не прозрели, че светът изобщо не е единен. Ако беше така, планетата Земя щеше да остане единствената заселена от хора.”

   По- нататък той разказваше за вълните от преселения, за опитите планетите да бъдат приспособени и превърнати в множество нови Земи така, както обитателите си представяли земята на мечтите си. Общ център на Земята определял смяната на сезоните, типа растителност, генното инженерство върху местните или приспособените земни видове.

   Никой не подозирал, че новите планети ще отвърнат на това насилие много скоро с унищожение, болести, смърт.Екосистемите се сривали, катаклизми следвали един подир друг, странни мутанти унищожавали фауната от земен тип, зейнали огромни озонови дупки , зловещи лъчения от космоса възкресявали непознати от векове болести.

   Тогава се родила Конфедерацията. Тя настоявала за автономия на всяка планета и приспособяване по естествен път към нея на човека. Защото никой не можел да предвиди как ще отговори чуждата природа на това покръстване в земна вяра.

   От Земята се възпротивили. Все още се считало като непоколебима догма, че може да се създаде нова галактика с милиони копия на земята.

    А самата тя боледувала и изпускала болни въздишки от отрови и изригвания. Никой не можел да постигне мирно решение.

    Започнала война. Земята имала безброй военни кораби, планетите построили свои, с нови, по- ефикасни в познатите им условия оръжия. На земята управлявали етолите, а на планетите имало различни политически системи. Военните действия се водели в открития космос в цялата галактика. Конфедерацията победила. Унищожили центъра, наложили друго правителство. Взели бързи мерки за възстановяване на екологичното равновесие.

  А етолите не искали да живеят победени и унизени като обикновени хора. Те се раждали с убеждението,  че имат мисия, че са избрани. Тайно подготвяли база с около хиляда кораба. Не се примирявали, че неуспешният им социален експеримент е свършил трагично за всички и че трябвало да си платят. Че вече се е превърнал в урок по история и само ще четат за него. Не приемали, че хората, които трябвало да живеят в най- справедливия свят , се връщали към неравенството и не се борели с неправдата. Че вече и последния бедняк от гетата се е убедил , че само като осъзнае нееднаквостта може да бъде свободен.

  Накратко, хората предпочели свободата пред сигурността. Но всъщност, неравенството и затруднениеята създавали свободата.

  Етолите тръгнали на път и стигнали до Фелиса и Ултима.

  ...

  - Звучи като приказка..- каза Вена.- Те си отиват и всичко е наред.

  - Но не е.- каза Ролт- След войната земята затънала в мизерия и всички искали да я напуснат. Конфедерацията затворила космоса за земляните, страхувала се от тях. Хората се обезверили, престъпността и наркотиците били техният одушник. Земята се мятала в агонията на неочакваната свобода, която я унищожавала по- бързо от най-силния наркотик.

  - И тогава Конфедерацията помогнала...

  - С милостиня- храни, горива, лекарства..но кризата не отминавала. Решили да унищожат Земята.

  - Това не е вярно! Това е вашата пропаганда!

  - Вярно е. Съветът на конфедерацията щял да издаде заповед цялото събитие да мине като космическа катастрофа с нарочно насочен астероид или комета.

   За щастие, имало хора с будни съвести, които алармирали за готвеното престъпление. Подела се кампания за защита на земляните. Етолите си тръгнали. Много упорито търсели флотилията им. Знаели, че рано или късно ще възпроизведат системата някъде. Но не ги открили.

   - Не мога да повярвам...Всички знаят, че Земята съществува благодарение на конфедерацията...

   - Напротив, напук на конфедерацията!

   Ролт прелисти няколко страници.

   - Не искаш ли да научиш какво е станало след пристигането?

....

...Започнало преобразяването на планетата. Създали градове с високи сгради с дълбоки основи, хибридни същества , променили атмосферата .Появила се промишленост под земята, с претенции за безотпадъчни технологии в основата.

  Почти веднага се появили разногласия. Първата проява бил бунтът на генетиците. Те настоявали това издевателство да спре, защото планетата ще изгуби способността си да понася промени.

   Разбира се, не ги послушали. Тогава те прекратили опитите и унищожили документацията. Разбира се, всички не били единни. Имало предателства, загадъчни убийства, самоубийства, опровержения, платени от водачите...Имало и съд за непокорните.

   Може би щели да ги осъдят на смърт, но Вит Атела убедил Карлос Карена да ги оставят да си отидат някъде на незавладяна земя. Вит Атела бил главният генетик, светило в науката още на земята. Той обещал никога да не общуват с тях и никой повече да не чуе за заточените на далечния Зонт. Вече били създали първия мегаполис Алойя /”Аз вярвам”/. Зонт означавало  “убежище”.

• Трябва непременно да посетиш Зонт, каза Ролт,  разликата е голяма.

   Зонт станал страна на упорития труд, умереното преображение. Там изградили множество ферми за валтари. Така се наричали влечугите с външен скелет, хибридизирани със земни бозайници. Планетата раждала няколко вида растения, които осигурявали прехраната на хора и животни.

   Зонтийците изградили и плавателни съдове, с които ловели морски животни. Живеели сравнително заможно,  но нямали почти никакви развлечения, освен филми с примитивни сюжети.

   ...Алойя станала империя. Един от управниците, Тхай Ивен, си присвоил тази титла, която не станала наследствена, но давала почти абсолютна власт. По него време се считало, че само твърда ръка може да се справи със зараждащите се брожения и икономически различия.

    Ивен се възползвал от правата си и цялото му семейство тънело в нечуван разкош , за разлика от все по- бедните си поданици.

    Идеята за справедлива държава се издънила за пореден път и то много скоро. Икономическата криза стигнала връхната си точка. Липсвала храна, жилищата станали пренаселени, цели сгради се срутвали , защото нямало средства за поддръжка...Започнало масово изселване от Алойя. Със салове и лодки жителите й поемали към Зонт...

  И към Синт. Дотогава Синт бил най- строго пазената тайна на Ултима. Синт-архипелагът на щастието , островите на блаженството.

   Раят на Нет Карвола. /”Синт”  значело ” сливане”/

   И ето, че стигнахме до него. Но защо Конфедерацията пропъдила Карвола? Най-великият философ на цивилизациите от земен тип...

   Нека разгърнем заедно с Вена и Ролт, книгите му и прочетем някои основни откъси.

   “За да придобие духът ни превъзходство, човек трябва да притежава няколко неща : висш интелект, силен и свободен характер и способност да обезсмисля злото. Тогава се превръща в култ, но и с учението му е свършено.”

   Карвола притежавал тия качества, защото той спасил Земята от унищожение след войната , той бил и най- големият противник на етолите преди нея. Конфедерацията го направила комендант на победената планета и той се заел да я спасява, без да знае, че работодателите му не желаят това.

 Обявили го за предател. Казали, че преминал към етолите. Пратили му наемни убийци. Не се знае дали поръчителите били от някои могъщи мафиотски кланове или шефовете на Конфедерацията. Трябвало да бяга и той тръгнал с етолите. На Земята го обявили за отстъпник.

  Не се погодил с Карлос Карена и още с пристигането поел към архипелага. С него тайно заминали и неколцина еколози...

  И заживели в рая. Островите били душата на Ултима, не се нуждаели от промяна, защото Карвола и последователите им ги разбирали и те ги приели и се грижели за тях...

   “Всяка промяна утвърждава неизменното, твърдял философът, всяко съвършенство е страх от несъвършенството, маска на слабостта.”

    А отстрани техният свят изглеждал наистина идеален. Къщите се създавали с раждането им, растели и умирали с тях. Биосистемите на планетата произвеждали блага  в изобилие и хората упражнявали ума си само в измисляне на развлечения. Разцъфтявали изкуствата, философията, литературата. Така създавали корабите- като средство за развлечение. Не че имали нужда да отидат някъде и да търсят по- хубаво място, а защото искали да ги люлеят вълните и да повръщат от морска болест... Създали балони, с които летели и падали от високо,  високоскоростни коли, с които се катерели по вулканичните кратери и надничали в тях...

  Създали дриймвизията, механизъм за моделиране на сънища. Но нищо не можело да се сравни с халюциногенните вируси.

   Те били безвредни. Хората просто преболедували от тях един след друг и никога не се заразявали отново от същия щам. Чрез вирусите те пътували до невидимата част на планетата, тази , която със земните си сетива не можели да опознаят...

    Имало две табута на Ултима, което значи и на Синт: оръжията и Космоса. Нямало войни и никой не се интересувал от небето. За това допринасял и много гъстият слой облаци през по- голямата част на годината, през който звездите просто не се виждали...Мечтите и въжделенията им не се свързвали с тях, а с бистрата вода в покой и отраженията в нея, със зеленият лист, който пада от дървото, изгнива и бавно прониква към корените му, за да ги захрани...

    На синтийците не им липсвало нищо. Не дирели безсмъртие, защото в природата такова нямало. Не търсели други светове, с халюциногенните вируси пътували към тях,  без да се мръднат. Били осигурени от раждането до смъртта. Като деца в райска градина...

   “Човекът ражда бисерни думи,

    мисли брилянтни,

    блянове нощни, изтерзани открития...

    Но всяка сутрин те умират, разцъфнали в него,

    Бавно проникват и хранят смъртта му...”

  На Земята едва ли някой би харесал такава поезия..

   ....

   На сала Вена Монтеро не виждаше вече нищо. Беше изключила и зрението си. Не усещаше нищо, само в съзнанието й Ролт разгръщаше страница по страница историята на планетата за повече от три хиляди години...Ролт беше много различен от ултимианците, той щеше да е различен където и да живееше...Той беше силен, умен и обезсилваше злото.

  ...Отначало Алойя била с прекрасен климат, пълноводни реки и горички от храстоподобни образования. После те били изместени от зелени растения, които много скоро изтощили почвата и никакво изкуствено торене не помагало. Променените видове измирали от странни болести.

     Обществото се разслоило на управляваща бюрократична класа и хора на наемния труд. Постепенно се губели знания и повечето дейности с извършвали ръчно. Нямало залежи от метали и изглеждало странно, но роботът- трактор донесен от земята, предшествал плуга с най-примитивния двигател. Всъщност, голяма част от технологичните знания били неприложими за Алойя.

 ....

  Официално,науката се развивала от императора и приближените му. Тя била скрито с ограничен достъп знание за посветени, концентрирано в   “Книгата на първите” . Всеки император пишел по един условен том. Включвал космогонични теории, постулати на след айнщайновата физика, теории за развитието на органичния свят преди кацането, социални и икономически изследвания, футуристични схеми.  Разбира се, не били дело само на императора и приближените му. Обикновено той бил, преди всичко управник, с посредствени възможности за творчество.  В тома намирали отражения постиженията на интелектуалния елит, които оставали анонимни. Но най- големите мозъци и знаели, и не знаели повече от предшествениците си. Не използвали компютри, трябвало да ги открият отново и то в най-примитивния им вид. Те също щели да останат достояние на затворен кръг хора, както и достъпът до информация от всякакъв вид.

  Обикновените хора приличали на машини. Работели еднакво, обличали се почти еднакво, живеели в еднотипни жилища, харесвали едни и същи неща.

   Животът им приличал на ритуал, който нито разбирали, нито тълкували. Ако не умрели като деца, защото детската смъртност била доста висока в Алойя, учели пет-шест години, усвоявали професия, женели се за подходящия, според тестовете им партньор, придобивали дом, после умирали. Нямали шанс да се измъкнат от тоя цикъл, нито да се провалят. Нямали шанс да бъдат свободни, но не били и роби, защото не принадлежали на елита. По- скоро, той им принадлежал. Когато кризата започнала, никой не разбирал защо е така. Нали всички работели?

   Хората в тая страна не били способни на нетрадиционни решения.

   Само в една тайна лаборатория един особняк се ровел в старите оцелели информационни блокове от корабите с помощта на саморъчно създаден компютър. Той имал решение на проблемите, но то толкова се отличавало от написаното в официалните анали, че никой не му позволил да го защити публично. Обявили го за обществено опасен, без да обясняват защо, а и никой не искал обяснение.

   Но станало чудо. Императорът го защитил. Бил достатъчно хитър да го използва срещу някаква минимална възможност за признание, на която той се радвал за първи път в Алойя. Разбира се, като всеки управник ,дебнел подходящия момент да се отърве от него.

  Но Качил Патена знаел историите на Джордано Бруно, Везалий, Галилей. А също и на дядо Ной...

   Построил кораб и офейкал, казват, че в Зонт. Малко след заминаването, учениците му приложили теорията  и спасили временно планетата от глад. След това никой не чул нищо за тях...Навярно не всички били убити от имперските служби за сигурност, някои емигрирали в Зонт, където ги приемали на драго сърце. Големите полиси с развита промишленост се нуждаели от работна ръка и се разраствали все повече.

   Колонистите не се различавали от първите жители на коя да е планета. Авантюристи, криминални типове, непризнати гении, неудобни политици, просто различни. Някои пристигали да търсят митичния град на Вит Атела, нещо като земното Ел Дорадо. Само че там вместо злато търсели непознати вируси, съблазън, на която малцина устоявали и затова почти никой от запътилите се натам не се върнал. Много по-късно в надпреварата към вътрешността на страната станало явно, че там е пустиня с рядка растителност и без достъпни източници на вода. Зонтийците създали специални патрули за издирване на оцелели търсачи на силни усещания и те никога не останали без работа.

   Градът на Атела наистина съществувал. Бил целият в руини и в него нямало нищо. Това било обявено на всеослушание, подкрепено с филм и обяснения от видни археолози, но никой не повярвал. Никой не се отказал от мечтата за Обетования град...

   Зонтийците разбрали, че управниците на Алойя се канят да колонизират страната им. На времето Карлос Карена казал на Вит Атела, че където и да се намират той и потомците му, ще бъде пак територия на Алойя.

   Зонт била добре разработена и могъща страна и никой не желаел да се превърне в поданик на Императора. Затова отпаднало табуто над оръжията. Цялата граница била опасана от съоръжения за сигнализация, ракетни площадки се криели на стратегическите точки , въоръжени кораби патрулирали в океана. Никой не знаел с какво разполага бедната, раздирана от противоречия империя.

   Разбира се, първородината също не била безпомощна. Императорът, проницателен и безскрупулен, стигнал до стандартния за всеки управник извод, че единственият начин да се справи с постоянно редуващите се тежки икономически катаклизми, е да нападне Зонт и да го завладее .Заговорило се за война и оръжия. Появило се най- главното:врагът. Той бил богат и бездушен. Децата играели на войници. Идеолозите осъждали изкуственото подтискане на агресивността,  превръщането на хората в пасивна автоматизирана маса. Появили се понятия като патриотизъм и родина.

    За Алойя войната се превърнала в средство за очовечаване и връщане на достойнството. По това малко се отличавали от колегите си от Синт, за чийто съществуване не знаели почти нищо.

    И в третата свръхдържава открили оръжията. Там не било прието да се слагат спирачки на човешките желания, а войната вече се превърнала в желание на мнозина. Куриозно било, че никой никъде на планетата не знаел какво всъщност е тя и как точно започва и завършва. Както не се знаело дали Вит Атела е имал данни за архипелага на Карвола...И защо не се е свързал с него...

  Обяснението е, че Атела бил първооткривател и затова предпочел безлюдния материк, пък и не бил напълно съгласен с теориите на Учителя. Той бил човек на действието и сливането му било чуждо.

   Вече разказахме как и конфедерацията, и Карена се отказали от човека който спасил Земята. Смятали го за еколог, защото признавал само естествените за материята сблъсъци.Отричал изцяло предизвиканата агресивност, колкото и примитивно да е едно такова тълкуване. Безспорното е, че философ като Карвола се ражда веднъж в историята на цивилизацията и то не във всички обитаеми светове. Ако единици го разберат, планетата е щастлива, ако са стотици, това е върхът. Ако са повече, това е колективна лъжа. Ако се превърне в държавна идеология, е демагогия. Което значи, че никой нищо не е схванал.

   Според него, човекът хилядолетия е унищожавал и създавал и всяко негово действие е било с по- лош резултат от предишното. Време било да скръсти ръце и да се остави на природата. Да промени себе си, а не света.

  “Един червей е винаги по-важен от един всъдеход” , казвал великият Нет.”Хората са слепци. Те самите са неизменни, жестоки и бездушни, а постоянно изменят света. Те правят космоса като собствения си дом-безличен, удобен, за вечни времена. А това е гробница.”

  “Човекът се движи в кръг, а мисли ,че върви напред. Животът му е много кратък и не вижда повторението. Единственият начин да се чувства удобно в лоното на естеството,  е да се слее с него. Това вече може да се нарече победа, колкото и тази дума да излъчва агресия.”

  Чудно ли е, щом в Синт тези постулати официално се приемали за неподлежащи на съмнение , че никой там не се интересувал от другия, дори на собствения си остров? Синтийците имали всичко, живеели и насън и наяве в рая...Някои не правели разлика между дриймвизията  и живота, използвали вируси, които действали много дълго и на практика не създавали имунитет. При това положение властта , държавата и всяка организирана обща форма на действие ставали несъществени и неефективни. Сривали се из основи цивилизационни представи, етика и култура. Всъщност, самото съществуване на цивилизацията като система с основен белег организираност вече будело съмнение. Отделянето на човека от природата и осъзнаването му като субект вече не изглеждало задължително.

   ...За Вена беше много трудно да разбере какво крепи Синт и как е стигнал до въоръжаването с психотронни оръжия. Тайните служби на Алойя открили скрит център на властта в Синт, няколко десетки души, които се забавлявали да завладяват съзнанието на другите.

-Разбираш ли, каза Ролт, най- свободната част на Ултима всъщност е под абсолютна власт. Никоя от другите страни не е използвала оръжие срещу поданиците си. Чрез дриймвизията психотронните вълни стигат до всеки, карат го да мисли , че избира сам...Все още не знаем какви хора ги управляват. Условно ги нарекохме “психотерористи”. Възможно е да не са известни на официалната власт. Ще ме попиташ откъде зная и защо ти го казвам...Имам достъп до всяка налична информация. А ти можеш и да помогнеш...

...През това време в Зонт се развивала мощна военна промишленост На практика страната се управлявала от концерните Хлавоне и Крокни. Техните вестници, тяхната телевизия се обявявали за разумно унищожение. Казвали, че човек има право да прекара живота си в риск, борба и щастие. Че ако той избере унищожението, това е елемент от жизнената му програма и не прави нищо противоприродно, ако убива себеподобни. Крайните идеолози смятали Алойя за нежизнеспособна и говорели за война и завладяване. Имало вече сблъсъци на кораби в открито море.

   Зонт се готвел да господства над Ултима. Огромните му богатства били съсредоточени в няколко десетки семейства. Ант Хлавоне и Дийн Крокни избирали президентите, депутатите, съдиите. Скоро нямало да има място за двамата в Зонт.

   Разбира се, това не значело, че другите там живеели бедно. В сравнение с Алойя направо тънели в разкош.Имали работа, домове, удобства, развлечения.  Вече били внесени първите дриймвизори и млади предприемчиви мъже продавали ампули с халюциногенни вируси на всеки ъгъл. Повечето не подозирали, че няма нужда да работят, защото концерните отдавна можели да автоматизират напълно производството, услугите и образованието. Но не го правели, защото се страхували от бунт на енергичните си сънародници. Те щели да си искат работните места, защото всеки живеел с мисълта, че могъществото на страната зависи точно от него, ако работи дисциплинирано и получава дял от печалбата.

   Както навсякъде, имало и такива, които подозирали истината. Те не работели и получавали помощ – социална и психологическа. Образовали ги, лекували ги, някои влизали в релси. Но другите си оставали аутсайдери. Скитали, отдавали се на наркомании с неизвестни вируси, ставали отшелници, самоубивали се по различни начини. Хора с нагласа на филантропи от древни времена биели тревога и критикували обществото за провала на някои от гражданите му. Апелирали към съвестта.

   Но зонтийците не знаели какво е съвест. Ако е да дадат пари, те го правели с готовност по всякакви благотворителни поводи. Но да признаят, че има излишни хора,че те самите са излишни...това никога не допускали в съзнанието си. Когато това станело, във всички времена изграденото се сривало безвъзвратно...Започвал нов цикъл.

   Започнала изтощителна война. Цели петнадесет години Зонт и Алойя воювали без възможности за победа. Синт не се намесил, дори се опитал да посредничи за мирни преговори.

    Подписали мирен договор, но оръжията не били унищожени, а усъвършенствани. Алойя се закрепила, императорът бил заменен от президент, икономиката се поосвободила от централизацията. Но идеята за господство над планетата не била забравена.  Изобретили бинарни оръжия и ги нарекли ”Преселение” , защото унищожавали избирателно човешки същества без да рушат сгради и заводи. Те били представени като средство за защита и възпиране, но никой не вярвал в това.

    На практика трите свръхдържави се намирали в състояние на крехко равновесие и все по- малко се различавали една от друга. Навсякъде господствали малобройни елити. Парадоксът е, че и на Ултима се потвърдила теорията на историчката Монтеро за олигархията. Според нея , всички общества стигат до олигархията и се управляват от малобройните допуснати до властта с помощта на оръжие и демагогия. Това управление ражда широк демократичен фронт, той унищожава системата и създава нова своя малка група първенци...Вена не познаваше изключения. Дори и на планетите от Конфедерацията.

   Когато зададе въпросът за управлението там, Ролт знаеше отговора. Той също беше историк. Беше добре запознат с миналото за да очаква нещо различно.

-Защо не ме попиташ за Земята?- подсети го колежката му. Не искаш ли да знаеш как е там? Ами ако ти призная, че бях принудена да бягам? Конфедерацията сигурно ме търси, но аз не се страхувам. Никой не знае за Ултима. Смятат, че наблизо има черна дупка , така е в каталозите. Подозирам, че някой доброжелател ги е подправил за да заличи следите си...

    Аз трябваше да се спасявам, Ролт..Трябва да ти разкажа от кого и от какво бягам...и коя съм всъщност...

    Беше попаднала на една от прекрасните страници на Карвола.

    “Надделяха тъмните сили и животът като че ли тръгна назад. Честните хора загубиха почва под краката си и не вярваха, че просто ще се случи нещо и ще промени съдбата им. Заплашваше ги най- ужасния и непредвидим край. Нямаше да умрат от насилствена смърт, а от очакването й. Над главите им висяха хиляди дула. От бази в пустинята, кораби, орбитални станции...оръжия, чийто спусък държаха бездушни и цинични управници, не винаги уравновесени, самите те израз на поредното привидно и играчки в ръцете на тъмни клики...

     Едва ли е останал избор за планетата, която се раздира от вражда и може би ще стане поредната самоунищожила се брънка на разума. Забравена е всяка философия , която осъжда насилието и призовава за взаимно разбирателство и отстъпки. Няма морал, който да контролира елитите, религията е мъртва. Няма съд, който да ги стигне...Само насилието на тълпата, което не постига нищо, а само руши...”

 ...И сега, на сала,Вена не съжаляваше, че каза истината на приятеля си. Защото точно тя го подтикна към самоубийственото решение да унищожи оръжията. Беше се опитала да му помогне, но и двамата се провалиха.

    В трите общества продължаваха да вярват във възпиращата роля на все по- умните машини за убиване. Никой не би започнал война, казваха, ако знае, че в следващия момент страната му ще се превърне в огнен ад или пустиня. Елитите попаднаха в капана на властта. Те не бяха по-защитени от който и да е скитник, прекарал целия си живот под открито небе.

    Над тях висяха две заплахи : от собствената им неспособност да запазят мира и от смазващата липса на инициатива на масите. Ролт принадлежеше към елита, той се страхуваше най- много от погрешни решения. Когато разбра от какво бяга Вена, той напрегнато преценяваше дали същото не заплашва и бъдещето на Ултима.

-Някога, през двадесети век, учените открили клонирането и още тогава се появили страхове от него. То им давало неограничени възможности да създадат елитни раси животни и сортове растения , тъканни култури и цели органи , готови за присаждане и така да решат проблема с изхранването на планетата и тежките болести.

  Забранили клонирането на хора още в началото и това се превърнало в световен закон. Но никога не било сигурно, че забраната се спазва навсякъде, не било изобщо трудно да се създадат и поддържат скрити лаборатории и цели заводи за възпроизводство. .. Освен това, винаги можело да се излезе с контрааргументи, че науката е толкова напреднала, че всеки закон за нея е некомпетентен .

   Единствената причина да не се стигне до масово клониране, била пренаселеността на планетата. Може би се възпроизвеждали мъртви хора или болни , но това били статистически пренебрежими величини и след разселването. Всички били съгласни, че при овладяването на Космоса по- богатият генофонд  е най-важния фактор за жизнеспособността на новите цивилизации.

  И така до съвсем скоро. В пресата се появи съобщение за таен заговор на малобройна група учени с най- висша степен на гениалност.Те замествали бебетата на обикновените родители със свои клонинги. Звучеше като фантастика и никой не му повярва, още повече,че авторът не беше подписал творението си.

   Не повярвах и аз. Само че беше истина. Тогава живеех с един мъж, казваше се Хари Кланс, беше пилот на състезателни коли. Той загина , преди да се роди детето ни и аз го загубих. Преживях го много тежко, бях самотна и подтисната.

   Една от познатите ми лаборантки в болницата, където се лекувах след аборта , предложи да си осиновя момиченце, останало без родители. Видях го и веднага пожелах да го отнеса у дома. Беше любов от първия момент. Нещо в него ми беше познато. Един ден, когато преглеждах старите албуми, изтръпнах: детето ми приличаше досущ на Грета, отдавна починалата ми от чуждопланетна левкемия приятелка. Тя не беше забременявала никога заради терапията, която провеждаше, а и да беше, едва ли би родила точно такова дете.

    Трябваше да науча истината и затова потърсих жената , която ми намери детето. Тя повтаряше все същата версия за родителите, които заминали в космическа експедиция. После загинали от сблъсък с метеоритен поток . Проверих в информационните блокове- наистина беше така, но нямаха регистрирани деца, а не бяха и оставили замразен генетичен материал.

   Отново намерих лаборантката и буквално под дулото на пистолета, я отвлякох във вилата на свекърва ми на Камчатка. Тогава тя ми призна, че работи в лаборатория за клониране. Получавали материалите от други планети. Не знаеше какво правят с подменените живородени. Не настоявах, страхувах се от това, което можеше да ми каже. Но едно проследяване на кривата на раждаемостта ме убеди, че те са унищожавани. Не знаех какво да правя, нито на кого да се доверя.

    Започнах да се вглеждам в хората наоколо. Все повече от тях ми изглеждаха като близнаци или един и същи човек на различна възраст. Дъщеря ми растеше и вече знаех, че ще я изгубя.

    Тя почина на десетгодишна възраст от същата нелечима болест.

    Тогава случайността , която се боя да нарека Бог, ми изпрати Господаря на мъглите- един програмист, който трябваше да ми помага в разработката на експедицията до Ултима. Не знаех и не пожелах да науча истинското му име, за да не го предам. Той можеше да проникне във всички, дори и най-секретни програми, независимо как бяха защитени. Успяхме да намерим широкото скринингово изследване на генетичния състав на човечеството,  което, кой знае защо, не беше провеждано през последните десет години. Но и резултатите от последния век бяха достатъчно ужасяващи.

    Генофондът беше намалял катастрофално. Нямах представа колко десетки или стотици вманиачени се възпроизвеждаха в цялата галактика, но процесът трябваше да се спре. Не можехме да докладваме открито проучванията си, та нали аз съм историчка, а той програмист. Щяха да ни обвинят в некомпетентност и зловредност.

    Постепенно кръгът се стесняваше. Успяхме да се доберем до генетичните карти на елитите. В тях имаше повторяемост, която ни отчая напълно. Решихме се на последен ход. Той направи програма с кодово название  “Господарят на мъглите” и я пусна като вирус в цялата вселенска информационна банка. Беше неразрушима и нямаше начин да бъде спряна. Тя се появяваше при всяко включване на компютрите и обясняваше цялата история с клонингите с конкретни доказателства. Допускахме, че може да се стигне до заличаване на файловете с генетични данни и затова ги защитихме от посегателства по гениален начин. Той си беше гений, вече ти казах. Другият начин беше да забранят изобщо изучаването и популяризирането на генетиката. Не се съмнявахме, че ще ни открият.  Предупредихме, че ни очаква смърт и война на клонингите. Тя може би вече е започнала във цялата Галактика...

    Трябваше да избързаме с експедицията. Разрешението дойде неочаквано бързо, може би беше помогнал таен приятел. Също гений, защото беше открил кои сме и какъв е изходът. Запознах се с екипажа на кораба и установих, че единият от програмистите е моят съучастник...

    Не знам как ще се върнем обратно и дали изобщо да се връщаме. По последни сведения клонингите вече се унищожават по всички точки на Космоса...С конфедерацията е свършено, Ролт.

   Сега Ултима е последното убежище на човешката раса –такава, каквато е била...

....Беше вече утро, мъгливо и хладно. Господарят на мъглите може би я търсеше. Може би щеше да я открие...кой ли се навежда над нея? Лешояд? На планетата няма птица и все пак, чувстваше сянка...

    Беше сянката на смъртта. Тя напомняше на Вена Монтеро, че е последният жив клонинг...

   “Ролт, скъпи приятелю, прости ми! Не можах да събера сили да ти го кажа...Жената, която ми донесе бебето, изглеждаше като мене сега...тогава, преди двадесет години. А Господарят на мъглите беше копие на Хари...но по-млад. Той може би ме търси , за да ме убие! Клонингите се бият помежду си за да остане само един и да се репродуцира до безкрайност... Пълна еднаквост, пълно съвършенство...”

   Когато Ролт Карена реши да унищожи базата, тайните служби бяха научили. За да го стори, трябваше само да насочи към себе си зарядите с примитивния си компютър. Не беше сложно. След това щеше да се издигне огнен стълб...

   Дойдоха за него, но той ги беше изпреварил. Дори Вена не знаеше накъде е тръгнал. Не знаеше също, че базата беше мишена и на оръжията на Зонт и Синт и че нейното взривяване щеше да предизвика автоматично задействането им. И тогава планетата също щеше да бъде унищожена.

   Ако Ролт беше сам. Но той не беше. В Зонт необяснима авария прекъсна петорното захранване на отбранителния пръстен и унищожи зарядите. В Синт мощен вулкан изригна под психотронния център...

   Хората не знаеха какво става. Те мислеха, че са обичайни природни катаклизми и случайности. От историята се знаеше, че вулкан е изригнал в тая местност преди петстотин години. Тогава се появили топли води. Които изчезнали при следващото изригване преди сто години!

   Първият човек, който разбра, че оръжията са унищожени, беше съпругата на Дийн Крокни, магнатът.  Казваше се Тадела и беше бивша президентка на Зонт. Разбра го още преди да прочете писмото на Ролт, неин приятел от преди години. И точно преди да й позвъни сегашният президент.

   Минаха ден, два. Никой не знаеше, че оръжия вече няма. Заплахата от война все така витаеше по страниците на пресата. Там подробно пишеха и за новия вулкан, който се превръщал в туристическа атракция за чудаци. Слава Богу, бил в пустинята и не причинил почти никакви щети!

    Пишеха  за  аварията в отбранителния пръстен, която била бързо отстранена без последици и за пожара в Зона Г, който  унищожил сто декара гора...

    Вена не вярваше на очите си. Нима ще продължават да живеят в страх и заблуда? Трябваше да предприеме нещо. Успя да проникне в планетарния канал. Оставиха я да говори почти двадесет минути. Каза, че е от Земята, разказа за клонингите, за това, което беше сторил Ролт и за гибелта на Конфедерацията. Повтаряше, че вече няма оръжие и никога не трябва да има...

    Отвлякоха я направо от студиото, а там вече обясняваха, че това е новото шоу на ужасите. Разпитваха я няколко дни...докато една нощ я изоставиха на сала...

    ...Господарят на мъглите беше сам на кораба. Индикаторите не откриваха друго живо същество. Трябваше да кацне на планетата, там имаше прекалено много чужди гени...Там беше Вена Монтеро.

    Совалката се насочи към мястото,  където беше кацнала жената. Потъна в огнения ад и се сля с последните взривени оръжия и с последния борец с безумието на Алойя.

     Последният кораб в Галактиката стоеше високо в стационарна орбита над последната населена планета.Там бездушни уреди установяваха последния удар на сърцето на последния клонинг...Сърцето на Вена Монтеро. Но Ултима беше жива, напълно отговаряща на името си...