Глава трета.Битките на Скорпиона
...И един ден Сияна вече я нямаше...
Стана неузнаваема. Шията й беше обезобразена от пакети лимфни възли, лицето й отслабна, очите й бяха заградени от тъмни кръгове. Дишаше трудно, единият й бял дроб изключи. Имаше течност в корема и подкожни кръвоизливи. Косата й се разреди от химиотерапията и падаше на цели кичури. Той не искаше да повярва, но тя наистина си отиваше. Не знаеше какво да й каже. Подпираше я с възглавници в леглото и я хранеше като дете.
-Ясене...- каза му един ден,като едва говореше и дишаше- нека си отида...трябва да ми разрешиш да си отида...Ще го направя сама, все още мога...Никога не съм искала да се разделяме, но повече не мога...Трябва да ми позволиш да те оставя...
Той все още не разбираше. Какво искаше от него? Къде щеше да ходи?
-Ще ти обясня...Морфинът е в другата стая...Не мога да отида до там...
Искаше да се самоубие. Машинално стана и донесе кутията. После излезе. Не можеше да не изпълни желанието й.
Когато се върна, ампули ...