7 мин за четене
ДЯДО ДИМО
разказ
Мъдър човек беше дядо Димо. Празна дума на вятъра не хвърляше. Уважаваха го хората от селото. Работен човек, честен, гледаше си семейството. Роден в началото на двадесети век, в живота си какво ли не видял - и хубаво, и лошо...Имаше двама сина и една дъщеря, а от тях внуци и правнуци доживя да види...Живееше с жена си при големия си син с децата му.
В къщата им често имаше гости - роднини, познати... Умееше да говори с всички. С големите - голям, с малките - малък. На възрастните им беше приятно да си побъбрят с него. Приказките им бяха най - често за миналите години. Впускаха се в ония спомени. А те - нямаха край...
Дядо Димо имаше силно чувство за хумор. Както сериозно говори, така ще пусне и някоя шега, ама насериозно. Драго им беше на гостите да го слушат. Пък и искаха съвети от него за своите проблеми.
Понякога при него се отбиваха ветеринарния фелдшер, агронома, свещеника...
Нали при всеки от тях беше работил...Разбираше от животни,
градинарство, земеделие...
Вър ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация