1.02.2022 г., 15:11 ч.

 Дядо Ицо гледа от Бакаджика - четиринадесета част 

  Проза » Литературни очерци
632 4 18
Произведение от няколко части « към първа част
1 мин за четене

   Ако по пътеката на времето има някакво общо съгласие:то е, че децата са лика и прилика с родителите си не само физически, но и в духовен аспект. 

   Христо по характер беше взел от баща си едрият ръст, а от майка си тихата непримиримост и воля да пази личното си пространството и да не се влияе от хорските приказки. Една усмихната неотстъпчивост да търси изход от събитията в живота си, въпреки че в душата му твърде рано се наслоиха горчилки.

   В село Раздел той успя да се запознае с един млад даскал на име Михаил, който след казармата бе назначен за прогимназиален начален преподавател в училището. Михаил Бойчев бе завършил гимназия в Ямбол и беше разпределен да учителства в приграничните села, като ползва привилегията след три години да запише педагогика,и бъде отново разпределен. Такива бяха законите на Просветното министерство, защото вече беше започнало обезлюдяването на селата от Странджанскосакарският край,както и останалите села край границата. 

   След кооперирането населението търсеше препитание по големите градове, защото земеделието и скотовъдството изискваха по-малко хора, нали механизацията навлезе в двата отрасъла?

   Христо дежуреше на овчарника по цяла седмица и  след това почиваше в къщата на свако си, докато дойде време да смени бай Стоил,с който се грижеха за 250 овце,а те започваха да се багнят* през декември, та хващаше още януари и февруари. Тогава овчарите не знаеха ни ден, камо ли пък нощ.В такива моменти управата на ТКЗС-то назначаване по още един човек на смяна, за да продължи обагнянето с постоянна бдителност.Въобще,традиция е българите да се грижат за живата стока и сега, въпреки кооперирането;тази традиция се поддържаше по силата на инерцията, че все пак тези животни са взети от тях и им бяха смисъла на живота и любовта към миналото...

   Докато даскал Михаил беше във ваканция,реши срещу надница да дежури с Христо. Управата на овцевъдите,поради липса на други желаещи склони да назначи Михаил.    

 

Заб:обагняне-когато овцете добиват потомство 

 

Следва продължение...

» следваща част...

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за коментара, Пепи!
    Да се надяваме да бъде все така интересно.
  • Всеки път ти се възхищавам на умението да описваш всяко време. Припомни, че имаше такива бройки за полувисшите педагогически институти в пограничните райони, имаше и в Кърджали такъв. И то бройки за мъже, тъй като малко мъже кандидатстваха, и влизаха с по-нисък бал. За ТКЗС-та и ДЗС-та, за домовете "Майка и дете" и т.н. Като вляза в твоите хронологически истории, няма излизане.
    Чудесен роман би излязъл от тази история
  • 😍!!!
  • !!!
  • Благодаря за коментара, Жени!
  • И аз чакам продължението, Стойчо... поднасяш исторята по неповторим начин!
  • Благодаря, Ники!
  • Чакам продължението с голям интерес!
    Поздрави, Стойчо!
  • Благодаря за интереса, Костадин!
  • Продължавам да следя с интерес.Поздрав Стойчо.
  • Благодаря за коментарите и оценките Миночка и Младен!
  • Стойчо, твоите хроники за радост не са марсиански /като при Рей Бредбъри/, а са Странджански. Това ги прави особено интересни за мен, а предполагам и за останалите читатели.
  • Съпреживях отново всичко, Стойчо,това си е чистата истина,така беше, пиши следя всичко твое!
  • Благодаря за оценката, Миг!
  • Чакам с нетърпение всяка следваща час! Хайде ! Благодаря!
  • Благодаря за коментарите и оценките Георги и Димитър!
  • Баща ми е от едно село близо до Сакарския край - Горска поляна. Там карах летните си ваканции като дете. Помня и отношението на работещите в ТКЗС към труда. Няма го днес това трудолюбие и отговорност. И аз съм участвал - низал съм тютюн, събирал съм сено. Незабравимо време.
  • Мога само да кажа - още?
Предложения
: ??:??