Дядо Ицо гледа от Бакаджика – петнадесета част
Произведение от няколко части « към първа част
Ирина попадна в свят на кошмарни сънища и всяко нейно действие изглеждаше автоматизирано.Изпълняваше нарежданията на акушерката с явно чувство за вина. Като човек загубил по невнимание живота на най-скъпото което носеше в себе си:вярата в любовта и нейната материална загуба.Това чувство за безсмислена празнота я пренесе в един свят на съновидения, които се нижеха в безкраен керван през пустинята на живота; там една жестока жажда да види рожбата си, подобно на утолителен оазис сред горещите пясъци на самотата бяха неумолим мираж.
Родилката изпадна в трескаво очакване да донесат рожбата ѝ за кърмене, но това дете не беше нейната Христина. Тя държеше детето и само топлото му телце извикваше у нея едно чувство за съжаление и тя поднасяше устните му към набъбналата си от млякото гръд...
Така минаваха дните на Ирина, като вечно разпятие и пиета към нещо безвъзвратно загубено и тихата надежда, че все пак едно невидимо крило на ангел ще закриля нейната Христина, защото майка ѝ откупваше вината си като даряваше любовта си на друг сирачески живот! Но все пак тя знаеше, че ще дойде миг, когато ще ѝ отнемат Василена, което тя усещаше като втори акт на отнемане, подобно отнемането на земята и животните при кооперирането в страната. Ирина едва сега започна да проумява,че този стил на отчуждаване е безмилостен и жестоко издевателство, което се прилага на практика в цялата страна.Както хората, така и животните страдаха!
Страданието се превърна в един безспирен процес, който обикновено озлобява; и придава на човека един вид оскотяване,което предизвиква неадекватни реакции. Психически лабилните и по- чувствителните, ако не полудеят изпадат в една апатия, която ги примирява,но има хладнокръвни и непокорни люде,които носят остро чувство за справедливост...
Все по същото време в планините излязоха и горяните.Те тръгнаха да се сражават с новата власт срещу кооперирането на земята и животните, но преди всичко за личната свобода и право на собствен избор.
Христо и Михаил Бойчев вече бяха решили избора си. Въпреки дълбокият сняг и следите, които водеха към граничната бразда, те използваха непрекъснатия снеговалеж, който им помогна да се прехвърлят в Турско...
Естествено властта проведе разследване на случая, но след като не откриха телата на двамата младежи, а снежната покривка пречеше да се установи някакъв категоричен извод: следователите в Елхово и специално граничните райони бяха "замразени"за обход.
Следва продължение
© Стойчо Станев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря, Латинка-Златна!
-
Чакам продължението, Ranrozar (Стойчо Станев)!
Хубав ден за теб и твоето семейство! -
Благодаря за коментарите, Жени и Елка!
-
Все по-интересно става! Много ми харесва!
-
Един от най-добрите разказвачи си, Стойчо... следя...
-
Благодаря, Росица!
Благодаря за коментара и оценката, Ивита! -
Благодаря ти, Стойчо и те поздравявам!
Сигурна съм, че продължението ще е повече от интересно! -
Много невъобразима безочливост и арогантност се крият зад измислени лозунги - " За благото на народа!"
Следя с удоволствие! -
Благодаря, Георги!
-
Ценно...
-
Благодаря за коментара и оценката, Дон Бъч!
-
"...но има хладнокръвни и непокорни люде, които носят остро чувство за справедливост"
!!! Да, има. И ги е имало, и ще ги има. Но ние продължаваме да гледаме на тях и на собствената си история с очите на свенлива мома.
Хубаво е, че тук се пише и такава проза. -
Благодаря за Любими, Теодора!
Благодаря за коментара, Миночка! -
Стойчо, прочетох с интерес, хареса ми, продължавай, всичко което пишеш е много хубаво!
-
Благодаря за коментарите и оценките, Николай и Младен!
Седемнадесет месеца от войниклъка ми беше на границата, след школата за санитарни инструктори в Русе бях разпределен в шести граничен отряд-Елхово от 1971/73 година. -
Познавам района на турската граница след Елхово в района на селата Голям Дервент и Вълча поляна. Красива е Сакар планина. Поздравявам те за интересното повествование, Стойчо! Ще следя следващите части, които вече очаквам.
-
Беше удоволствие да прочета, Стойчо!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
