Дядо Ицо гледа от Бакаджика - девета част
Произведение от няколко части « към първа част
Лятото се изнизваше лениво,дните живееха слънчево, като златни махмудии върху гръдта на Ирина. А нощите, преминали в лунен унес топлеха прегръдките й с Христо...
Какво значение има времето?
Любовта е божия благодат, но и в такива неясни времена,може би носи наказание...
Момичето се разхубави,стъпките й добиха една лекота на сърна,очите й пазеха една топла потайност,която само опитното око на баба Мария не измамиха...
-Мари,Ирино,много си се разхубавила,ма моме!
Я, ама ти си се и позакръглила!?
Баба Мария беше избабувала повечето от децата на селото. Родителите я уважаваха, при среща сторваха път на възрастната жена. Кога селската черква имаше свещеник,преди "освобождението от фашизма и капитализма ":селяните редовно се черкуваха.А на Успение Богородично свещеникът изтръгваше от душата си,в момент на религиозен екстаз,благодарни елейни слова за Божията Майка, но стоеше близо до баба Мария и даваше да се разбере, че тя е Наместницата на Девата в това малко българско селце!
Колко му трябва на една вярваща жена, невеста или свекърва да се разплаче от благодарност и умиление след такова прочувствено въведение!
Баба Мария стоеше с наведени очи и балсам като сълзи от восъчните свещи къпеше душата й!
И това време отмина, като един незабравим сън..Старата жена продължи да изражда децата на селото, но църквата опустя откъм празници и камбанен звън. След като хвърлиха свещеника в зандана, камбаната биеше само на умряло.
"Нали вече нов живот се раждаше:без папи и патриарси!"
Изтъркули се август.В началото на септември шилетата на Христо ги разпределиха по стадата и от Управата на ТКЗС-то го пуснаха до Петковден в платен отпуск. Срещите му с Ирина се разредиха като топлите нощи на предстоящата есен...
Както се полага,платиха му за прираста на шилетата и той с майка си отиде до града да купят един камгарен костюм с няколко ризи,обувки и една алена вратовръзка.
В малко селце като това, новините в такова несигурно време вървяха шепнешком, но бързината им бе убедителна и трайна...
Че Ирина е бременна отпървом се досетиха жените. Майката на Ирина разбра по очите й.Какво нещо е усетът за промяна в поведението на една бъдеща майка?Всяка жена носи този емоционален заряд в себе си.
И партийният, и председателят на ТКСЗ-то знаеха,че Ирина, тяхната комсомолска надежда и любимка ще посрами себе си, семейството, но най -много ще загубят те, защото Околийския комитет щеше да ги порицае,а може би и да бъдат сменени !
В началото на октомври в Околийския комитет щеше да се състои годишен преглед и отчет за състоянието на кооперативното стопанство и преди всичко трудното прокарване на агитация по кооперирането...
Септември клонеше към есен.Учениците тръгнаха на училище, но вместо да учат науките, дойде нареждане от просветата: децата да тръгнат на бригада за събиране на реколтата от царевица, памук и овощни плодове!
Не достигаше работната ръка, защото кооперациите взеха земята,но една част от селячеството пое към града, работливите бяха или по затворите и концлагерите, а другите кооператори не смогваха поради управленчески хаос и безстопанственост.
© Стойчо Станев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Радвам се!🙋♂️
-
Продължавам да чета с интерес!
-
Благодаря за коментара,Росица!
Там където е словото на Всевишния,трудно се пише за земните пороци... -
Наистина витае напрежение. Само как се белязваха жени забременели без брак. Поздравления, Стойчо!
-
Благодаря,Костадин!
Благодаря,Пепи!
В живота парадокси, колко щеш!
Надявам се, че героите ще ни изненадат... -
👍
-
И аз съм в очакване Стойчо,поздрав най-сърдечен.
-
Ще се случи, онова което се е случило...
Благодаря, Зигфрид! -
Браво, Стойчо! Прекрасно разказваш! И аз чакам продължението, но честно, съм изтръпнал от какво ще се случи, като Младен.
-
Благодаря за коментара и оценката, Младен!
-
Какво ли ще измислят партийният секретар и председателят на ТКЗС-то, за да си спасят кожиците? Знаем на какво са способни червените бонзи, когато са застрашени. Отсега треперя за Ирина.
Много силен разказвач си, Стойчо. А също и блестящ поет! Почитания! -
Благодаря за коментара и оценката, Ивита!
-
Става интересно, а във въздуха витае напрежение.
Интригуваща част, Стойчо!
Поздравявам те и чакам продължението.☺ -
Благодаря за коментара и оценката, Миночка!
Понякога мълчанието е знак за възхищение, но преди всичко е белег на страданието... -
И тази част ми хареса, Стойчо!
Да, такива бяха годините, а ти прекрасно си го описал! Чакам да видя, какво ще се случи с Ирина!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
