29.01.2022 г., 13:43 ч.

 Дядо Ицо гледа от Бакаджика-тринадесета част 

  Проза » Литературни очерци
1225 5 25
Произведение от няколко части « към първа част
1 мин за четене

   Зимата на 1953 година се случи необичайно сурова и снегообилна.

   На Бъдни вечер Ирина усети как детето в нея енергично се спуска и търси изход от недрата й.Родилният екип я подготви за залата за раждания,но се оказа че детето е с обвита пъпна връв около шията и то е заело необичайна позиция за изход. Акушер-гинекологът д-р Кръстан Ангелов без да се замисля направи "цезарово сечение" и спаси плода от задушаване, както и мъките на родилката, която на всичко отгоре беше първескиня,т.е. раждаше за първи път!Операцията продължи няколко часа и времето се оказа решаващо за двата живота, този на родилката и детето. 

  Минути след полунощ Ирина,изтощена от раждането, но будна да види рожбата си, получи един ревящ пакет и тя инстинктивно поднесе гръд към жадните устни на новороденото. 

  Акушерката Снежана, вече майка на две деца и с богат опит от професията си благо наблюадаваше попуканите изпръхнали устни на родилката и с влажна марля ги бършеше...

  На Рождество Христово Ирина роди здраво и хубаво бебе,което идваше с името си и тя я записа Христина.Тъй като в клиниката знаеха,че майката не посочва баща, веднага я успокоиха,че вече има приемни осиновители.Детето по закон принадлежеше на държавата и нищо повече!

   Ирина успя няколко пъти да накърми щерка си, докато на третия ден не й донесоха Христина,а друго бебе да я облекчи от обилната кърма. 

   Снежана тихо съобщи на Ирина, че нейната Христина вече е при осиновителите си. 

   Ирина кърмеше и плачеше.Кърмачето беше загубило майка си в битката за живот, но акушерите успяха да спасят малката Василена,която се появи в първият ден на 1954 година.Донякъде това успокои родилката, все пак поддържаше живота на едно клето сираче!

   Ивана и Димитър Стояновски,семейство от  партизани знаеха, че не могат да имат деца и се сдобиха с детето на Ирина и Христо,със съвсем законен наследник, по-точно с Христина.

    Ирина беше дошла в София и знаеше каква е процедурата за осиновяване на извънбрачни деца, но не очакваше толкова бързо да й отнемат детето...

 

 

» следваща част...

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за коментара, Латинка-Златна!
  • Ирина е дала нов живот и това е прекрасно!
  • Благодаря за коментара и оценката, Росица!
  • Ако ценностите от една епоха не са хуманни, то те са фалшиви, изградени да служат на дадена власт. Интересно и увлекателно!
  • Благодаря за коментара и оценката, Гюлсер!
  • Общоприетият морал и утвърдените ценности в определена епоха често са проявления на антихуманност.Трогва разказаното!
  • Сенилга, благодаря за коментара!
  • Благодаря за коментарите, ИнаКалина и Таня!
    Животът е твърде кратък,но историята продължава.
  • Жалко , че свърши, толкова интересна история!
    Хубаво пишеш, увлекателно!
  • Казват, че историята се пише от хората... процедури, правила. "Страхът е този, който те спира, куражът е този, който да кара да вървиш напред." - анонимен
  • Благодаря за коментара и оценката, Ивита!
  • Върнах се доста назад, за да „хвана нишката” на събитията в тази увлекателна и прекрасно поднесена история...Благодаря ти, Стойчо!
    Предполагам, че Христо е минал границата с Турция....
    С нетърпение очаквам следващата част....
    Нещо дълбоко в мен се бунтува...Какви времена! Колко осакатени съдби и животи!...
  • Благодаря за коментара и оценката, Николай!
    Приеми моите поздрави и пожелания за творчески находки!
  • Цялата поредица ми хареса!
    Поздрави, Стойчо!
  • Благодаря за коментара и оценката, Георги!
    За мен е чест,че обобщаваш опитът ми да използвам реални събития и придам литературен облик на очерка.
  • Чудесна е цялата поредица!
  • Благодаря за коментарите и оценките Младен Жени и Елка!
  • Много страшно и трогателно! Какви съдби! Поздравления, Стойчо, много хубаво разказваш!
  • минавам да кажа, че следя историята, Стойчо
  • Жестоки комунистически времена.
    Вълшебно е перото ти, Стойчо!
  • Благодаря за коментарите и оценките Миночка, Пепи,svetlitschka (СК) и Димитър!
  • Не съм чел предходните части, но ме заинтригува историята. Звучи интересно...
  • Радвам се да прочета продължението, Стойчо. Трагична съдба, дано отново се преплетат пътищата на майка и дъщеря.
  • "Светът е пълен със съдби с пречупени криле и всичко това под влиянието на Любовта – възвисяваща, но и погубваща – "Двете лица на любовта"!" - коментар от една от по-предните части. Наваксах с няколко.
    Поздравления!
  • Тъжна история, Стойчо, но тогава така се действаше,бързо и тихомълком...времена! Хареса ми!
Предложения
: ??:??