Зимата на 1953 година се случи необичайно сурова и снегообилна.
На Бъдни вечер Ирина усети как детето в нея енергично се спуска и търси изход от недрата й.Родилният екип я подготви за залата за раждания,но се оказа че детето е с обвита пъпна връв около шията и то е заело необичайна позиция за изход. Акушер-гинекологът д-р Кръстан Ангелов без да се замисля направи "цезарово сечение" и спаси плода от задушаване, както и мъките на родилката, която на всичко отгоре беше първескиня,т.е. раждаше за първи път!Операцията продължи няколко часа и времето се оказа решаващо за двата живота, този на родилката и детето.
Минути след полунощ Ирина,изтощена от раждането, но будна да види рожбата си, получи един ревящ пакет и тя инстинктивно поднесе гръд към жадните устни на новороденото.
Акушерката Снежана, вече майка на две деца и с богат опит от професията си благо наблюадаваше попуканите изпръхнали устни на родилката и с влажна марля ги бършеше...
На Рождество Христово Ирина роди здраво и хубаво бебе,което идваше с името си и тя я записа Христина.Тъй като в клиниката знаеха,че майката не посочва баща, веднага я успокоиха,че вече има приемни осиновители.Детето по закон принадлежеше на държавата и нищо повече!
Ирина успя няколко пъти да накърми щерка си, докато на третия ден не й донесоха Христина,а друго бебе да я облекчи от обилната кърма.
Снежана тихо съобщи на Ирина, че нейната Христина вече е при осиновителите си.
Ирина кърмеше и плачеше.Кърмачето беше загубило майка си в битката за живот, но акушерите успяха да спасят малката Василена,която се появи в първият ден на 1954 година.Донякъде това успокои родилката, все пак поддържаше живота на едно клето сираче!
Ивана и Димитър Стояновски,семейство от партизани знаеха, че не могат да имат деца и се сдобиха с детето на Ирина и Христо,със съвсем законен наследник, по-точно с Христина.
Ирина беше дошла в София и знаеше каква е процедурата за осиновяване на извънбрачни деца, но не очакваше толкова бързо да й отнемат детето...
© Стойчо Станев Всички права запазени