Дяволски вълни
- Разкажи ми история...
Седим на морския бряг и гледаме вълните. Последните мигове от лятото са - утре се връщаме вкъщи. Двете седмици, изкарани в крайморското градче, почти са се стопили.
- Хайде де, разкажи ми история... ти винаги разказваш толкова хубаво...
- Какво искаш да ти разкажа, малката?
- Разкажи ми за вълните.
Петгодишната ми сестричка е истинско ангелче през повечето време. Навърта се около теб, гледа те с едни ясни зелени очи, а светлата ù коса, стигаща до средата на гръбчето ù, изглежда като някакъв ореол от светлина. Освен това, не че Лили не е общителна, но предпочита повече да слуша. Задава въпросите си, когато наистина трябва да се зададат. В това отношение, като че ли надминава много възрастни... Изобщо Лили е дете-мечта и родителите ни, както и аз - двайсетгодишната ù сестра, знаем това много добре.
Невъзможно е за страничен човек обаче да не се изуми на промяната в това ангелче, когато става въпрос за разказване на някаква история. Без да преувеличавам кой знае колко, мога да кажа, че ангелчето в нея си взема почивка за няколко минути (а понякога дори за няколко часа) и отстъпва място на нещо твърде дяволито. В очите ù светят сякаш пламъчета, а посмееш ли да откажеш история, Лили тръсва глава и упорства, докато не постигне своето.
- За вълните, значи. – Трудно ми е да започна нова история, след толкова много разказани през последните дни. – Я ми кажи, ще ти липсват ли вълните, Лили?
- Да! Винаги ще ги помня!
- Те също ще те помнят, сигурна съм.
- Да-да. Големите винаги говорят така на малките деца...
Сестричката ми се нацупи сърдито. Не ми вярва. Е, време е да я изненадам с историята си!
- Но те наистина ще те помнят. Сега ще обясня. Представи си сега една водна частица.
- Нещо като капка ли?
- Нещо такова. Но много, много по-малко. Представи ли си я?
- Да – кима Лили.
- Добре. Учените са доказали, че тази капка може да реагира на емоция и действия. Това означава, че капката знае, когато ти щастливо цопваш във водата с крачета, или когато те е страх от някоя медуза.
- Ихааа! Наистина?
- Разбира се – усмихвам се аз. – А сега си представи колко много капки има в една вълна. От онези големите вълни, които изглеждат много ядосани на нещо и с всичка сила се разбиват в брега.
Лили се замисля за момент, след което казва:
- Това трябва да са много капки! Поне... хиляда!
- Точно така, много са – засмивам се аз на детската ù наивност. - И всяка от тези капки знае, че си била тук през лятото.
- Ами ако капките не се сетят за мен, а само за другите деца?
- Мисля, че няма да те забравят, ако учтиво ги помолиш. Хайде, ела до морето!
Ставаме и се приближаваме до водата. Пристъпваме навътре за последен път това лято и няколко водорасли се увиват около глезените ни.
- Сега вземи малко водица в шепата си и си пожелай да не те забравят и да си мислят за теб.
Сигурна съм, че го направи. Мигът ми на възхищение към морската шир пред нас обаче е продължил прекалено дълго, защото секундичка по-късно хиляда водни капки летят към мен, а сестра ми ме гледа и се смее от сърце. Е, май е време и аз да превключа на дяволита вълна, защото Лили е пълна с идеи за забавления и игри. И ако ù откажа, ще тръсне глава и ще упорства, докато не получи своето...
© Лейди от Лориен Всички права запазени