Избиха ме нервите, събрах си багажа и заминах за Пловдив. Видях се с Асен, напушихме се като тъпанари, той ме изпрати до автогарата, където обърнахме по биричка и след час яхнах рейса. Седях до някакъв дядо, който изобщо не беше заинтересован от персоната ми, което беше добре – и на мен не ми дремеше за него. Бях си забил слушалките в ушите и четях книга, която беше озаглавена “Гореща музика” с автор Чарлс Буковски. Той винаги успява да ме депресира. Изключителна душа, но болката, която влага и излива в произведенията си, я преживявам прекалено силно. Бях едновременно доволен и малко тъжен от факта, че с тази книга приключвам библиографията му.
Бягах, признавам. Бягах в Пловдив, далеч от всички мои познати и приятели, далеч от параноята, далеч от лудостта, далеч от всичко. Малко заслужена почивка за душата ми, шанс да възстановя силите си, изчерпани от огромните скорости на живота в столицата. Гадно е да си влюбен. Гадно е да поставиш един човек над себе си, гадно е да се побъркваш зар ...