провокирано от Тома Троев
Кой е той? Какво прави? Къде е? Въпроси. Отговорите са очевидни. Взаимовръзките - последователни.
Сфери, граници между светло и тъмно, напред и назад. Причини и следствия. От младостта си обичаше да пътува между сферите. А беше ли някога млад? Сега още ли е млад? Имал ли е начало? Пак въпроси. Нали, ако имаше начало трябваше да дойде и краят му все някога. Той знаеше какво е било и какво ще бъде – това което е. Така бе постановил самият Той! Значи нямаше начало, нямаше и край. Вечност, пфу! Точката на Сингулярност също бе негово творение. Още в Първия ден. Тогава го забавляваше способността Му да вижда всичко в една Точка. Това именно беше Сингулярността. Всичките времена, цялото необятно за другите пространство. Универса.
Пътуването между сферите бе само за удоволствие. Пилеенето на време – едно от малкото останали Му утешения от младостта бе лична привилегия, не необходимост както за другите. Младост. Още една категория без общия смисъл, влаган от останалите ...