Ситни дъждовни капки, лек есенен ветрец и бързащи хора. Черния отблясък на мокрия асфалт търпи все още тежестта на фучащите по него автомобили, търпениенто обаче ще се изчерпи, някоя кола ще излети от него подведена от хлъзгавината му.
Тя стой на спирката и пропуска поредния трамвай да отмине без нея. Дъжда се стича на едри капки по нежното й лишено от емиция лице. Изглеждаше като самотно момиче изгубило голямата си любов, лесна плячка за безскруполното ми съзнание.
Слязох при нея, дойде поредния трамвай който този път няма да пропусне само тя, щях да и правя компания, мислех си че тя ще оцени това, ще си поговорим, ще я поканя на кафе, ще изпием по един грог (ром с чай) за да се стоплим, ще й разкажа някоя тъжна история, в която съм главен герой (личи че е чувствителна, лесно мога да я разтопя), ще й кажа, че я харесвам, ще се качим у нас и...
Трамваят отмина, аз замечтан гледах в нищото пред мен, нея я нямаше, явно този път се бе качила. Натъжих се от себе си, не трябва да си правя т ...