Сънувах снощи аз, че случваше се нещо с мен.
Животът ставаше объркан, много по-объркан от всякога.
Събудих се късно, много късно, някъде към 4 беше доколкото помня.
Включих радиото за миг, и то започна да бръмчи.
Без дори да докосна антената, започнах да долавям една странна мелодия.
Беше тъжна, но вдъхновяваща живот.
И припомни ми тогава тя за принципите и за истинската мен.
За мен самата, която се изгубих по пътя на една лъжа.
Започнах да се чудя - "С какво ли бях заслужила това".
Бях ли лъгана нарочно, или пак опитваха се те да ме предпазят?
Защо ли всички покрай мен повтарят ми че ме обичат?
Че ще ме предпазят от живота и че винаги ще ме обичат? ...