Един живот, една история
Здравей, читателю! ☺
Чудесно е, че сега си намерил мъничко време за отмора след дълъг работен ден и си решил да прочетеш моя скромен разказ за едно съвсем обикновено момиче, но изразяващо по свой личен начин своят простичък живот в този толкова непредсказуем и тежък за живеене свят.
Един живот, една история
" Тя, бе скромно момиче от провинцията, там край реката. Живееше един доста жесток и същевременно тъжен живот. Откакто се помни все е била без истински приятели, а все остава само с купчина познати, мнозина от които се правят, че не я познават видят ли я на улицата. Но иначе, е добро момиче, с голямо сърце и ранима душа. Много болка е понесла, през годините, но за съжаление и продължава, навярно заради своята безпределна доброта и любов. Макар и често да е лъгана, обиждана и наранявана, тя не се промени и до днес.
Понеже все бе пренебрегвана, тя реши да напише своята лична история, като я изрази чрез татуировки.
За това си свое лично решение, отново бе осъждана на "смърт", от семейство, роднини и близки, но това не я отказва и до днес да спре да пише своята история.
Тя, няма дарбата книга да напише, песен да изпее или картина да нарисува. Но има разума да избира всяка една от татуировките които да означават нещо скъпо за нея, да носят нейната лична идентичност, да са свързани с нея и нейният живот. Затова тя, не се впечатляваше и засягаше от мнението и критиките на околните. Тя искаше и продължава да пише своята книга на живота си, по начин по които ще остане завинаги с нея, макар и тя да помни много неща и да ги носи в сърцето и душата си, тя иска и го прави върху тялото си. За нея, тялото е нейната книга, с онези бели листи, които чакат да бъдат написани истории, след истории. И хубавото на тази книга е, че нейната история, никога няма да бъде дописана, защото тя ще продължава да се пише и след смъртта и!
Това момиче, не съжалява за нито една от нейните татуировки! Или за избора си въобще да има такива!
И само моли хората, които смятат че татуировките за лошо нещо, да се запитат, а те как изразяват своята лична история, макар и пред себе си?
Когато човешкият мозък е устроен така, че излишната информация автоматично да я изтрива от съзнанието ни. А един път нещо забравено (изтрито) не можем да върнем! А ако случайно то е било важно за нас, но не го помним, а така ни се иска никога да не го забравяме?
И запомнете, че когато видите човек с татуировки, не означава непременно че е пропаднал човек и че нищо не става от него! Че е лош човек!
Вземете, запознайте се с него, поприказвайте си и след това вадете изводи!
Излезте от "кутията с предразсъдъци" в която сте решили да живеете, погледнете навънка с широко отворени очи, отпушете хубаво ушите си и просто живейте! Живейте така както искате!
Но никога не забравяйте да правите по едно добро дело на ден!
Било за непознат човек, или близък или за животинка!
Всички се нуждаем от протегната ръка, блага дума и любов в сърцата.
Всяко добро дело, се връща многократно, рано или късно!
Не бъдете алчни, а правете повече добро! ❤ "
Ако ти е харесала историята на това обикновено момиче, с толкова добра душа и огромно сърце - аз ще бъда тук и ще те чакам отново! 😊
Бъди щастлив! 🤗😇
Автор: Кали Петкова
08.12.2018
© Кали Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Идеята е прекрасна, доколкото се постарах да я схвана. Изпълнението обаче куца на много места – лично мнение, с което не бих желала да обременявам когото и да било. Пунктуационно нещата никак не са в ред и целият текст изглежда така, сякаш е редактиран и публикуван в обедната почивка, при това за норматив. Съдържанието също не ме впечатли особено – не ми въздейства емоционално, не ме разтърси, не ми навя спомени, нито ме накара да мечтая. Това цели един добър автор в повечето случаи – да събуди емоция или чувство, пък било то и гневно. Вашият текст обаче ме остави леко апатична, въпреки симпатията към главната героиня, а и към Вас – защото очевидно обичате да пишете и така разгръщате своя вътрешен свят. Нека виждането ми не Ви демотивира, наистина не бих била щастлива, ако приемете думите ми осъдително или като жигосваща критика, защото споделям с топло чувство, не с укор.
Ползвайте насоките ми, ако желаете, като градивна критика и подтик за творчество на още по-високо ниво! Успех! -
palenka (Пепи), идеята е много проста. Но явно трябва отново да прочетеш и внимателно да вникваш, да почувстваш всяка дума и нейният смисъл и след това със сигурност ще разбереш много А за неграмотното писане, си права. Доста сме "западнали" в това отношение, особено сред младите. Но не можеш и не бива, всички да слагаш под общ знаменател. Най-малкото не е морално, етично и прилично. 🙂
ПС: Само съвет 😉 -
Кали Петкова, хареса ми историята ти не като разказ, а - като съдържание.
Ако не може на "ти", тогава - на "Вие".
Та, за татуировките преди време и аз бях писал нещо, но там се възмущавах от хората, които, подражавайки си правят татуировки и пиърсинг.
Момичето, за което разказваш не е от тях. Тя използва тялото си като бял лист, не - като бойно поле ...
Поздрави!
ПС:
А, да не забравя: сложих 5 звездички, пчелички нямаше да сложа, както в детската градина
Пиша това, понеже гледам, че някой недоволен естет ти е писал по-ниска оценка.
Да не ти пука - смело пиши, пък който не харесва си е негов проблем.
П1 -
"За нея, тялото е нейната книга," В последно време се напълни светът с такива"книги" на добри момичета и момчета, които са неграмотни иначе... Та какво искаше да кажеш, каква бе идеята на това писание?
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
