Поредната нощ - приказна, нежна, тиха и сякаш напук навяваща единствено болезнени спомени и печал по една изгубена любов. Не можех да се примиря, че Той не е до мен. Сънувах го постоянно, мислех само за него, мечтаех и тайно се надявах отново да го видя, макар и за последен път. Но знаех, че никога вече нямаше да е същото. Въпреки, че го обичах безумно, неговите чувства бяха изстинали, Той беше толкова студен - бях му безразлична. Всеки негов поглед беше леден лъч, пробиваше нежното ми тяло и стигаше до сърцето, което не можеше да понася повече тези негови смразяващи ласки. Трябваше да се разделим. Всеки пое по пътя си и тръгнахме да си търсим щастието...
И вървях аз по стръмните улици, без цел и посока, само защото исках да остана насаме с вятъра, цветята, небето, звездите, всички те ми помагаха да забравя за малко болката, която разяждаше душата ми.
Стигнах до брега на реката. Сякаш нарочно онзи каменен мост си беше там, навявайки ми печал, защото той беше нашето място. Болезнен отпе ...