Зоран се прибра вкъщи уморен и като че ли едновременно сърдит и разтревожен. Той бе горд македонец и един ония простодушни националисти, за които македонизмът бе свята кауза. За него бугарите не бяха никакви бугари, както и го бяха учили македонските „интелектуалци“, които бяха напълнили главата му с всякакви безумия преди още да засуче първото си мляко. Да, наистина за него бугарите бяха върли и диви татари, турци и монголи!
Зоран не беше лош човек и ако драгият читател си прави такива изводи, то той греши. Напротив, той бе добродушен и отзивчив човек, дори понякога разсъдлив, не особено начетен, както стана ясно, но добър! От страх той не четеше световна история, в крайна сметка толкова много македонски „специалисти“ и „професори“ поддържаха наивната му детинщина и излизаха с такива нелепи и смехотворни доводи за достоверността на великия му и знатен произход, че ако от прашните и дебели книги изскочеше Дон Кихот де ла Манча, самият Рицар на опечаления образ би му се възхитил на заме ...