Беше късно вечер.
По улиците на този град се усещаше есента. Листата затрупваха тротоарите, а блещукащите светлинки на София бяха неуморни. Разхождаха се хора с безгрижно изражение и цигари в уста, щастливи по свой начин. Атмосферата задушаваше останалите, които не бяха там, а някъде извън... живота.
Трафикът в този час беше оредял и Борис използва момента, за да излезе навън.
Шумът на колите го изнервяше. Обичаше да се наслаждава на нощта и по възможност сам. Разхождаше се най-често в центъра, заобиколен от хората, които така обичаше единствено да наблюдава.
И сега отново се бе втренчил в далечината, където съзря мъж да бръчка челото си и да издава признаци на безпокойство. Нервността му се изразяваше в стъпки напред и назад и странно потупване с ръка по бедрото.
Борис познаваше това състояние. Често в детството си издаваше своя слаб характер чрез множество неприятни сблъсъци с родителите си. Да се владее беше непознато за него. Обичаше много, но малко можеше да докаже. Сложна личност ...