20.10.2023 г., 10:14 ч.

Един /с извинение!/ физик 

  Проза » Разкази
386 3 8
3 мин за четене
Ами – физик…
Наказан от Съдбата с това. Намира доволствие в зарешетения от закони и правила свят.
Не като мен – волният летец из мисълта, фантазията, свободното мнение…
Не би трябвало да сме близки, ама – на… Свързва ни чувството за хумор и отношението към работата.
Той има страхотно чувство за хумор. Почти като мен…
И е принципен в учителската си работа. Поставя добра оценка само при добри знания. При това – в ДНЕШНОТО училище…
„Абе, - вика – нивото ми е паднало. За една тройка колегите искат ученикът за знае поне трите си имена и номера на обувките, аз питам само за нормалните неща от физиката…“
И разказва. Физика в уж математическа гимназия. Което означава поне ВИДИМ интерес към науката. Мъчил се, тормозил се – допълнителни /безплатни, разбира се/ занимания…
На ония не им пукало. Знаели си – от опит – че даскалът е длъжен да ги пусне да преминат. Щото директорът не се интересува от знанията им, а от оценките. И от оценката на шефовете си. Които пък зависят от висотата на успеха – ко ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Коновски Всички права запазени

Предложения
: ??:??