” - Не всичко е пари, приятелю...”
Рефрен от една стара песен
Преди седмица отидох в редакцията на едно авторитетно списание. По стечение на миналото със зам. редакторът се познаваме от дълги години. Не ме беше забравил, разбира се. Те онези години, когато си със силната чувствителност на младостта, не се забравят лесно. Предложих му няколко разказа, той не знаеше, че от две години съм прописал.
- Какво ми носиш? - делово ме запита.
Показах му пет-шест неща, не ги погледна дори.
- Е какво, идваш тук като на сергия, дано купя нещо? И много кратки са нещата ти, не че е проблем това – отново делови, но и саркастичен.
- Не знам към какво имаш предпочитания - опитах се да се измъкна аз.
- Разкази, истории, да има душа в тях. Ти не си ли чел нашето списание.
Не съм го чел от онези, младите години. Не се е променило много според мен, и без да съм го чел се вижда. Не му го казах.
- Виж сега, всичко е сделка, нямам време да чета нещата ти. Претрупано е бюрото ми, няма да се лъжем. Тук предлагаш ...