- Майка ми ми съобщи, че другата седмица заминаваме за чужбина.
Тя се изправи и веднага след това побегна към вкъщи. Завря се в стаята си, тръшна се на леглото, опита се да спре, да скрие сълзите, но беше невъзможно... Възглавницата и се мокреше все повече и повече, но тя не обръщаше внимание.
На другия ден трябваше да отиде на училище. Там го видя, отиде при него и той и каза:
- Ще се връщаме, няма да те забравя никога, ще се виждаме отново...
Дните минаваха тъй бързо, сякаш часовникът беше настроен да върви по-бързо. Дойде ужасният ден - мрачен, тъмен. Валеше дъжд, небето бе покрито с облаци, а слънцето се беше скрило и нямаше намерение да излиза. Такова бе и нейното настроение. Когато отиваше на летището, прегърната от него, тя плачеше и сълзите се сливаха с капките дъжд. Той я убеждаваше, че няма да я забрави, но тя не чуваше нищо ,беше изцяло погълната от мъката си. Пристигнаха. Той я пусна, хвана ръцете и, убеди я, че ще я обича вечно... Качи се на самолета, започна да и маха, но тя не... Самолетът се отлепи от земята, надигна се и литна във въздуха. Сякаш с него отлетя и част от сърцето и, сякаш част от самата нея си бе отишла.
‘'Той си тръгна... Завинаги.''
Свлече се на земята, сякаш никога няма да стане.
Завинаги, завинаги...
© Глория Гочева Всички права запазени