Родителите ми пристигнаха...
Мама със смях ми разправяше как намерили стари учебници, учили, рецитирали, и с татко си говорили и по пътя само на руски...
И облечени с новите си дрехи, с подаръците под мишници, позвъних у Женя...
Неуписуемо вълнение у всеки,... татко с гордост представи ракията и меда си, мама подаде букетчетата кокичета, покривка и салфетки в български стил..
- У нас в България, пролетта подрани,... ето първите кокиченца...Петър ми каза, за ваша приятелка българско момиченце,.. едно време така беше, пишехме си писма, чакахме с нетърпение отговорите,...ето аз още си ги пазя,.. писма, албумче със снимки,.. то сега технологиите напреднаха и кой вече пише писма и изпраща фотоснимки...Ето,.. нося ги- и с треперящи от вълнение пръсти отвори кутията, извади шарените пликове - Ето,,,от Ростов на Дон,... Катя Григориевна Брайко...
Лицето на леля Катя сякаш засия
- Как, как се е казвало това момиченце...- тихичко попита тя
- Катя Григориевна Брайко.... - като войник отговори мам ...