Беше лятото на …1982-ра година. Започвам като онази реклама, с бирата-бомбичка. Работех в една строителна фирма, нямах право на отпуска, защото пролетта бях постъпил на работа. Шефът беше герой на социалистическия труд, когато за пръв път влязох в кабинета му, помислих, че съм се объркал. Облечен във ватенка, с широколико простовато лице, почти без коса и много, много гърлест, почти неясен глас. Но пък ме взе в ПТО-то веднага, колко бях обикалял насам-натам, то брадата трябвало да си обръсна, или половината персонал да измре, за да ме вземат на работа, така ми казваха навсякъде, където чуках на тапицираните им шефски врати. На Иван Мичев не му мигна окото, че нищо не знае за мен и че не съм на някой големец синчето. „ Младите инженери трябва да се развиват”, често казваше той. Хубав, народен човек, работниците много го уважаваха, слушаха го с отворени уста и бяха готови от мостовете, които строяха, да скочат надолу за него.
Но да си дойдем на думата. Лятото беше дошло и ние с едно прия ...