Една странна случка на Пора и Вампиро в новия бар

   Бармана отвори леко крана за бира и кехлибарената течност потече в приготвената наклонена халба. Гъста снежно бяла пияна се надигагна бавно отстъпвайки място на прииждащото пиво, докато не застана отгоре на халбата като снежна шапка, а мъничка капчица се плъзна по потната стъклената чаша докато бармана подаде бирата на Дако Пора. Четиридесет и пет годишният тлъст космически боклукчия взе пълната халба с бира и веднага отпи с ожаднялата си огромна уста. Слабо газираната течност направо потече в пресъхналото му гърло. Той излочи на големи глътки половината халба и звучно се оригна, после избърса с мръсния си ръкав наболата си брада. Половината бар се обърна да види как Дако Пора се радва на прекрасно охладената бира, а той със смешна за неговото тегло танцово-балетна стъпка се приближи до тяхната маса и седна. Другарчето му по чашка и партньор в бизнеса Миро Вампиро му се подигра:

- Ще спечелиш тиквен медал по най-подвижен дебел танцьор във вселената, ха-ха... - Миро вдигна чашата си и додаде: -Наздраве Пор... – двете халби издрънчаха шумно. – Кога сме най-зле така да сме!

- А, не... – не се съгласи Дако. – Кога сме най-зле да сме още по-добре от сега, ха-ха!

Двамата шумно се разсмяха и първо Дако, а после и Миро си боцнаха с вилиците от чиниите с мезета наредени пред тях. Този бар бе нов за тях. Но вече им харесваше. Най-вече заради сервитьорката! Момиче на около двадесет с прекрасна руса коса на принтирани по косата мърдащи и променящи се розички и пеперудки. Това бе по последните младежки модни течения. Двамата едновременно ѝ се усмихнаха докато им сервира тридесетте поръчани шота и още една чиния с панирани сиренца. Тя също им се усмихна и тръгна към бара, а Дако Пора я загледа правейки мръснишки физиономии.

Дако и Миро се познаваха от училище. Тогава още бяха първи клас и една нелепа ситуация ги направи неразделни приятели. Бяха израсли в един квартал в много малко градче на Земята. Когато завършиха средното си образование пак заедно постъпиха в академията за космически пилоти. Това им помогна днес заедно да имат собствен бизнес като космически боклукчии. Един бизнес, който много малко хора упражняват. Двамата си купиха космическия боклукосъбирач веднага след академията по зелен екопроект на Обединените нации (ОН). В космоса кипеше живот, а където живеят хора има сблъсъци, инциденти, разрошения, космически боклук и затова винаги имаше работа за тях. Дали на някоя миннодобивна компания ще се е разсипе товар, дали някои корпорации ще се обстрелват в резултат, на което единия от двата звездолета ще бъде унищожен, някой трябва да почисти след тях. И тогава отиват Пора и Вампиро, те събират всичко със своя космически боклукосъбирач „Боклукчийката“. Днес двамата празнуват, защото събраха и предадоха на близкото депо за космически боклук два направо раздробени бойни звездолета, които бяха участвали в космическа битка и бяха загубили. Допълнителен бонус беше, че бяха спасили почти 200 човека от двата екипажа. За тях корпорацията им преведе допълнително средства. Именно от тях разбраха за този „Звезден бар“, както се казва бара.

Миро Вампиро стана бавно изгълта на екс един от шотовете и леко залитайки се отправи към кенефа на космическия бар. Бара се намираше в стара интернет предавателна станция за между планетни разговори, която вече бе извадена от употреба.

Миро Вампиро си свърши работата, след което си изми ръцете и се отправи към преддверието на кенефа, но чу гласа на момиче:

- Ти си Миро Вампиро от „Боклукчийката“, нали?

- Да, кой се интересува? – сопна се боклукчията, който бе почти скелет за разлика от най-добрия си приятел, който беше като мечка. В междинния коридор преди дамския, мъжкия и петнадесетте други джендър кенефа над пода с кръстосани крака се рееше младо момиче. Косата ѝ бе руса вплетена на три плитки. Момичето не беше на повече от петнадесет години, но то се рееше над пода с кръстосани крака и две вдигнати ръце нагоре към тавана. Очите и бяха затворени до момента, в който Вампиро не я погледна. Тогава тя отвори очите си, но вместо очи имаше само чиста бяла светлина. Нямаше зеници, нито ретина нищо, което на структурира човешко око, само светлина. Вампиро се стресна в първия момент. Не беше виждал такава хора! После забеляза, че няма специални магнитни обувки за без гравитационна среда и леко се успокои, но очите ѝ го плашеха.

- Алисандра иска да се срещне с теб! – момичето затвори очите си, за да не го плаши.

- Каква е тази, аз не познавам такава жена! – отсече леко пияния боклукчия и се запъти към бара. Но когато посегна да отвори врата пред него се появи пак това момиче и ливитираше пред вратата със затворените си очи, след което отново ги отвори и очите светеха в червено, а то каза:

- Познаваш майка ѝ, Петра!

- Петра... – каза Миро Вампиро и леко се отнесено. Докато учеха в академията с Пора в тяхната компания имаше момиче на име Петра. Красива руса мадама, по която много си падаше. В съзнанието му изплува момент от един купон в общежитието. Петра танцуваше само по много къса лилава пола и лилав сутиен, чийто ръбове светеха в тъмното. Миро се приближи към нея, а тя го погледна с влажен поглед, облиза влажните си устни и му се изплези поклащайки глава в такт с музиката. После той я завъртя и почнаха двамата да танцуват под ритъма на музиката. Онази вечер двамата се докосваха танцувайки, много неприлично. Той успя даже да я целуне, но когато се озоваха сами в онази стая и той свали дрехите ѝ, тя го бе помолила да спре. От тогава останаха само приятели, много близки приятели. Миро Вампиро се осъзна и каза: - Няма как да е мое детето!

- Ха-ха-ха... – момичето се засмя без да затваря червено светещите си очи.

– Не съм твоя дъщеря! Просото мама преди да умре каза, че ти и Пора ще ми помогнете.

- О, боже, тя е... – прехапа си притеснено долната устна Миро Вампиро. –...мъртва! Как стана?

- Убиха я, защото искаха мен! – каза момичето като цвета на светлината в очите и се смени на зелена.

- Божичко! Остани тук, сега се връщам. – Вампиро мина покрай момичето и влезе в салона на бара, където Пора носеше и за двамата по още една бира.

- Пор остави тая бира за сега на масата! Ела с мен! – каза притеснено треперейки Вампиро, и го извлече почти насила към кенефа пред смаяния поглед на пиещите в бара. Но когато влязоха в преддверието на кенефа нямаше никой. Вампиро взе да се лута и да вика момичето по именно. Влезе в мъжкия кенеф, после в дамския, после посети и три от тоалетните за различните но от момичето нямаше ни вест ни кост.

- Какво ти става бе Вампиро? Да не се напи от пет бири и един шот? –попита учудено Пора, който гледаше притеснения си приятел. – За какво ме домъкна тука?

- Тук имаше едно момиче със светещи очи! – каза Миро Вампиро но сам не повярва на думите си. – Тя каза, че е дъщеря на Петра!

- Петра? – учуди се Пора. – Тя е на изследователски звездолет някъде из тъмните дебри на космоса. Как дъщеря ѝ ще е тук в тоя бар? И от кога има дъщеря?

- Не знам човече, но имаше едно момиче в това съм сигурен! Говорихме!

Каза, че са убили Петра заради нея, искаше да ми каже още неща! – Миро отвори врата и двамата излязоха и си седнаха смълчани на масата. След около пет минути Дако Пора наруши мълчанието:

- Ако не ти е добре, ще си вземем бирата за в „Боклукчийката“? – Миро отпи от студената бира и поклати замислено глава.

След още две бири забравиха за случката и двамата танцуваха с две пухкави проститутки, когато Пора намигна на Вампиро и посочи, че отива до кенефа. И танцувайки с дебелото си туловище се отправи към тоалетната. Щом си свърши работата тананикайки си, Пора изми ръцете си, после наплиска внимателно лицето си и влезе в преддверието. Пред него стоеше изправено момиче с три руси плитки и светещи очи. Тя заливитира пред него, като кръстоса крака и вдигна ръце нагоре към тавана.

- О, боже! – извика Дако Пора. – Ти си истинска!

- Здрасти Пор, аз съм Алисандра. Но ти вече знаеш за мен от Миро Вампиро, нали?

- Да, но защо те нямаше одеве, когато те търсихме? – попита Пора. –Отивам да извикам Вампиро!

- Не, късно е вече! – каза сериозно Алисандра. - Слушай внимателно!

- За какво е късно? – попита вече почналия да изтрезнява Дако.

- Четиринадесет корпорации искат да предизвикат ядрена война на

Земята, и да поемат контрола над останалия свят! Трябва да ги спрете!

Момичето изчезна, а Пора се свлече на пода без да губи съзнание, просто му дойде малко в повече.

Веднага след втората мистичната среща и Пора и Вампиро се прибраха в своя космически боклукосъбирач, без да си кажат нищо повече. Те просто си легнаха да поспят. След осем часа алармата за засечен боклук запищя. Двамата станаха, имаше работа за вършене. Миро Вампиро докато нагласяше системите в контролната им стая каза:

- Значи не съм халюцинирал?

- Да, приятелю! Тя беше толкова истинска колкото си ти сега! – каза Дако Пора изглеждайки много недоспал. През цялата почивка мислеше и премисляше разговора, който бе провел с Алисандра. Кои бяха четиринадесетте корпорации, които искат да унищожат родната им планета, и защо?

Край

Костадин Койчев-Kovak

12.01.2024г.

П.П. Пора и Вампиро са реални личности, които познавам и са в съвсем различна сфера на търговията, но са същите сладури :)