Беше тъмна студена вечер. Аз и най-добрата ми приятелка - Ива, вървяхме по тесен разбит път. Отивахме в нейната вила. Беше доста страшно. Отвсякъде чувах разни шумове, а между дърветата сякаш се движеха хиляди сенки. Погледнах назад и видях тъмен силует на около двеста метра от нас. Споделих на приятелката ми какво съм видяла, но тя ми каза, че просто съм изплашена. Все пак се затичахме. Когато спряхме, силуетът вече го нямаше. Часът беше около 23.30, а ние бяхме самички в студената нощ. След като повървяхме още малко, ни настигна син пикап. Спря, и отвътре шофьорът ни попита: "Накъде сте, момичета?" Обяснихме му къде отиваме и той се съгласи да ни закара. Чак когато влязохме в колата, видяхме шофьора. Беше мъж с черно яке с качулка. Лицето му не се виждаше. Досущ като силуета, който ни преследваше. Усетих как ме полазват тръпки по цялото тяло. Треперех от страх. Ива беше стиснала здраво ръката ми и беше пребледняла. Изпитваше същото като мен. Изведнъж се оказахме пред някаква къща. Пи ...