Една усмивка леко иронична.
Слънцето меко галеше с лъчите си покривите на къщите. Беше ранна лятна утрин и всичко беше толкова красиво. Две влюбени врабчета малко по малко си свиваха гнездо на клона на едно дърво. Пчелите събираха прашеца от тъй хубавите ароматни рози в двора на една малка, бяла къщурка. Две котенца си играеха с едно кълбо. Всичко беше тъй прекрасно. Носеше се аромат на лавандула и лалета. Това беше парфюмът на госпожица Меган.
Тя беше млада, хубава, стройна дама, свикнала с мъжко присъствие. Имаше хубави, големи, сини очи и устни създадени само за целувки. Ръцете ѝ бяха нежни, с добре поддържан маникюр, а краката ѝ бяха обути в червени пантофки. Тя носеше дълга, копринена рокля и кокетна дамска шапка.
Тя минаваше по един мост. Един такъв богат, усмихнат и щастлив мост. С много радостни хора, ходещи по него, с много деца, с много хубави чувства, с много празни, хубави чувства. Госпожица Меган седна на една дружелюбна, безкористна, весела пейка, и зачете едно писмо.
То ...