Поогледах се сутринта след ''закуската'' на животните. Сеновалът, както си го
наричах по нашенски, винаги го почиствах от дреболиите нападали от балите, подреждах
чувалите и чак тогава присядах да хапна нещо и пийна фрапе, и мислено да отмятам
свършеното и какво трябва да правя. Щом си аргатин не трябва и не можеш да стоиш без работа.
Една привечер кирия Дора, надникна в сеновала, поогледа се наляво-надясно...
Какво ли бях сгрешил, бункерът зареден, чисто наоколо, балите подредени за сутрешната дажба...
Тя беше в син работен гащеризон и шарена риза леко разкопчана и с навити ръкави, липсва само тексаска шапка както по филмите. Е, обикновенна работна одежда си помислих.
Нещо съм сгрешил вероятно пак ме зачовърка тази мисъл,... не че тръпнех за миризливата си работа, но щом плащат трябва да се работи съвестно.
Тя приседна на балите, червеникавата й коса искреше на залязващото слънце.
- Петро, няма ли да седнеш,.. да стърчиш около мен по ли ти е приятно,...сядай де..
Приседнах на крайчеца ...