Или какво се върти в главата на един култулолог с драскачески наклонности, докато рине сняг... кат’ тако’а…
Снегът е хубаво нещо. Когато го гледаш през прозореца, пиеш кафе/какао/уиски (или с каквато там течност се наливаш) и гледаш безметежно как навън става все по-бяло и чистичко, а снежинките се трупат в преспи. Става ти едно коледно и идилично тогава. Обаче ако трябва да си подадеш носа вън от вратата и не живееш в етажна собственост, опааа... Проблемче. Снегът е малко множко, а преджапването му води до две неща – мокри чорапи и сняг до коленете.
Тогава на помощ ти идва ТЯ! Снегориначката. Тая вярна лопата за сняг, която цяла година чака своя звезден миг. Сега е нейното време. Затова храбро, като мене, една прохладна и снежна вечер – днес вечерта, но дефакто, вчера, ако гледаме астрологичното време – хващаш лопатата и решаваш да покажеш на тоя сняг кон боб яде ли...
Раз – два, раз – два. Снегът рохкав, снегориначката метална, не е много студено, само малко ръцете ти залепват за мет ...