Погледни навън, взри се в тъмното и кажи какво виждаш. Ако не виждаш нищо, си на прав път.  Но знай, че там едно момиче седи и плаче в тъмнината.

Това момиче е изоставено от приятелите си. Плаче, защото няма при кой да отиде, само е. Няма за какво да живее. Тъжно е да нямаш никой, да знаеш, че целият свят е против теб. Но ако няма тъга, няма живот!

Момичето чака само Смъртта. А тя няма да се забави много. Ето я, идва, за да отнесе поредната душа в отвъдното! Единственото сигурно на този свят е, че ще умреш. Защото Смъртта не подминава никого, не пита кой какъв е, просто в един момент идва и слага край на всичко.

Изведнъж светкавица разцепва небето. Електричеството спира. Чува се писък. Сърцето на момичето бие бързо, все едно знае, че това е последната му минута, преди да спре завинаги. Плисва дъжд и момичето издъхва на мократа трева.

На другата сутрин по новините съобщават, че е открито тялото на мъртво момиче. Не се знае кои са родителите му. Не се знае кое изобщо е то.

Това е тъжно. Момичето не заслужава такава съдба, но никой не може да го промени. Просто човек трябва да се примири с това, което има и никога да не си пожелава Смъртта, защото тя само това чака - да отведе някого извън границите на живия свят, да унищожи още един човешки живот...