ЕДНООБРАЗИЕТО
Дядо Манол е седнал в тревата под старата ябълка. В топлия юнски ден пеперуди танцуват в зеленината край него. Внучето му Милко изглежда се бе отегчило от играта си и отива да седне при дядо си в тревата. Пита го:
- Дядо, какво те е измъчвало най-много през дългия ти живот?
- Много е препатила главата ми през всичките ми 89 години. Познавам и глад какво е, и болести, раняван съм тежко на фронта, и тежка работа съм вършил. Но най-много ме е измъчвало еднообразието. Дойде ли еднообразието в дните ти, загубен си. Нищо не отегчава така, както то.
- И на мен ми дотегна любимата ми игра. А от какво си бил най-доволен в живота?
Дядо Манол изгледа продължително момчето, усмихна се едва доловимо под мустак и след кратка пауза отвърна кратко:
- От еднообразието.
Милко остана много озадачен от този отговор.
- Шегуваш се, нали? Аз те питам сериозно, а ти...
- Ни най-малко не се шегувам. Най-сериозно ти отговарям. Еднообразието самò по себе си не е нито добро, нито зло. Зависи как гле ...