- Хайде мърдайте!!! Дай, дай, дай!!! - ревеше Сержант. - Ефрейторите трябва да сте в перфектна форма, вие сте за пример на редовите!!! Скачаш, приклякаш, кълбо и продължаваш...
- Ау! - изквича Сянка и се хвана за левия глезен, а после пак: - Ау! Ох ох ох... - добави той веднага щом се опита да се изправи. - Сержант, мисля, че съм го навехнал! - отсечено докладва сянката.
- Верг, Фи Тил, заведете го при лекаря! - заповяда сержантът. - Останалите - пет минути почивка.
- Ох! - обади се Сянка, щом го изправиха, а после цветисто се разпсува: - ... ... ... ...!!!
- Сянка! - възмути се от поведението му Гар Ван. - Цензурирай се, все пак тук има и дами!
- Ооо... - сепна се сянката. - Извинявай, Ра.
- Сянка?! - възмути се още повече сенчестата.
- Какво? - учуди се той. - Нали й се извиних?
- ...?! - опули се Гар Ван след отдалечаващия се охкащ Сянка.
- Какво ли му става днес? - замислено се почеса зад ухото Но Щен Вълк.
- Хайде размърдайте се!!! - изрева Сержант. - Почивката свърши...
Малко по-късно:
- Три дни никакво натоварване за този глезен - предписа лагерният лекар.
- Е - примирено сви рамене сянката. - Поне ще имам малко време да прочета някоя книга...
...
- Упражнението се нарича "Лисица и хрътки" - започна да обяснява Сержант. - Един от вас, в случая Фи Тил, ще бъде лисица и ще бяга, а останалите - ще сте хрътки и ще го търсите и гоните... - тук той се ухили гадничко: - Обаче има и една допълнителна екстра - един от вас, ефрейтори, ще помага на лисицата, тоест ще ви саботира, а вие няма да знаете кой е.
Ефрейторският състав се спогледаха подозрително, а сержантът все така усмихнат даде начало на упражнението:
- Фи Тил, имаш 30 минути преднина - след тези му думи лисицата хукна да се крие. - Останалите след това имате пет часа да го хванете. Приятна игра...
...
- Апчих, апчих, апчих - разкиха се Но Щен Вълк, а после пак: - Апчих, апчих, апчих...
- Но, какво стана?! - притеснено го попита Гар Ван.
- Някой... апчих... е поръси наоколо с... апчих... черен пипер! - обясни й вълкът, докато си търкаше носа.
- Хъм - изсумтя Черната Пантера Ра. - Гад!!!
- Спокойно - успокоително потупа по гърба приятеля си Ко Та Рак. - Ще му го върнем тъпкано, като го спипаме!
- Предлагам да предприемем системно претърсване - предложи Мрънкалото.
- Апчих... - съгласи се Но Щен Вълк.
- Теренът е голям - сбърчи нос пантерата. - Може да е навсякъде!
- Всъщност може да е само на едно място - сви рамене сенчестата. - От нас се иска да намерим кое точно...
- Това ще е като търсене на игла в купа сено! - отчаяно разпери лапи котакът.
- Екстра! - заканително потри лапи Но Щен Вълк. - Вие само ми покажете купата... апчих...
...
ТРЯС - тресна се вратата на спалното, когато нашите познайници нахлуха вътре.
- Тука ли е? - изрева Черната Пантера Ра.
- Ох! - стреснато подскочи в леглото си Сянка. - Кой?
- Фи Тил! - уточни Гар Ван.
- Нали всички сте на учение?! - учуди се сянката. - Не сте ли заедно?
- Не, защото той е лисица - обясни му Ко Та Рак.
- Не е лисица, човек е - изказа очевидното Сянка.
- Не бе - махна с лапа Но Щен Вълк. - Слушай сега...
- Ахаа - кимна разбиращо няколко минути по-късно сянката и тъжно добави: - Колко жалко, че съм контузен и не мога да участвам в тази игра.
- Хайде - подкани ги сенчестата. - Имаме още много за претърсване!
Десетина минути след това:
- Пет часа са си много време без храна и вода - каза на празната стая Сянка. - Искаш ли кифличка?
- Да - отговори му се сякаш отникъде.
- Заповядай - подаде лакомството единственият видим присъстващ. Една ръка се стрелна от под леглото му и грабна кифличката.
- Благодаря! - каза Фи Тил и добави: - Ти чистиш ли под леглото си? Много е прашно тук.
- Мързи ме... - сви рамене запитаният и отново се зачете в книгата си.
...
Половин час преди изтичането на срока всички ефрейтори се събраха на лагерния плац.
- Хъм - изсумтя ефрейтор Верг. - Виждам, че и вие сте имали толкова успех, колкото и ние...
- Ъхъм - мрачно кимна Гар Ван.
- Е - сви рамене един от другите ефрейтори. - Този път май се провалихме.
- Хъм - отново изсумтя Верг. - А кой ли е помощникът на лисицата? Яд ме е. че не можах да го идентифицирам!
- Ъхъм - още по-мрачно кимна сенчестата. - И мен също!
- Има нещо гнило тук! - изсумтя Черната Пантера Ра. - Възможно ли е да няма помощник на лисицата, а да ни е казано, че има, само за да се внесе смут в редиците ни?
- Не! - Верг бе категоричен. - Абсолютно е задължително да има такъв персонаж!
- Може ли да е толкова просто?! - плесна се по челото Но Щен Вълк.
- Колко? - погледна накриво ухилената му муцуна Верг.
- Гледайте сега - започна да изрежда на нокти вълкът. - Сянка не псува... няма начин да е забравил, че и Гар Ван е дама... и в крайна сметка не ни отговори на въпроса дали Фи Тил е в спалното, а ни забълбука, защото в никакъв случай не би излъгал приятелите си...
- На бегом! - изкомандва Верг.
ТРЯС - тресна се вратата на спалното.
- Ох! - отново се стресна Сянка. - Престанете да нахлувате така!
- Къде е? - изръмжа Верг.
- Кой? - направи се на ударен запитаният.
- Фи Тил!!! - уточни пантерата.
- Още ли не сте го намерили?! - учуди се сянката.
- Апчих! - чу се в този момент от под леглото.
- Дръжте го! - извика Гар Ван.
Не бе нужно много време на "хрътките" да извлачат из под леглото един доста прашен Фи Тил.
- Бъррр - изпръхтя той. - Сянка, да си изчистиш праха под леглото!
- Не мога - сви рамене сянката. - Докторът каза да не върша тежка работа... - с тези думи той пъргаво скочи на крака, протегна се и изсумтя: - Ох, как ми омръзна да лежа в това легло!
- Ама на него нищо му няма! - възкликна Но Щен Вълк.
- Ама че заговор! - невярващо поклати глава ефрейтор Верг.
- Ра - сръчка пантерата в ребрата Мрънкалото. - Затвори си устата!
- Хлоп - чу се шум, като от затваряне на шкаф. - Този път направо ми скриха шайбата! - призна си пантерата.
- Аха - кимна Гар Ван. - И на мен...