Експериментално мултимодално обучение с участието на родителите- един възможен модел на приобщаващо образование
Йорданка Йорданова Донева
Логопед в Първо средно училище „Свети Седмочисленици”- град Търговище
The article deals with an experimental model for inclusive education through multimodal approaches of education with the participation of the parents. A work program is examined, weaving together different affecting mechanisms and the participation of the special development students. An accent is put on the effective practices for speech and language / expressive art therapy. The statistic analysis of the received data proves that the usage of multimodal resources increases the level of the knowledge, skills and competences of the investigated category of students.
След Чернобилската авария, броят на децата с проблеми в развитието расте и с всяка изминала година се увеличава. Трудният преход към демокрация, който предизвика множество трусове в образователната система и миграционните процеси в Свободна Европа, доведоха до тотална промяна в ценностите и обществения ред. Тези процеси рефлектираха пряко върху работата на българския учител, който е ангажиран с обучението на ученици с различни образователни потребности и възможности в рамките на масовия клас. Днес учителската общност е изправена пред предизвикателството да включи по някакъв начин всички ученици, които не се вписват в държавните образователни стандарти. Все повече родители абдикират от отговорността си за развитието на своите деца. Мултимодалните подходи на обучение улесняват този процес на приобщаване на учениците и родителите към учебния процес.
Защо е необходимо използването на мултимодални подходи на обучение за домашни упражнения и за приобщаване на учениците с дислексия ( например) в масовия клас?
1. При тях е налице сензорна дезинтеграция между слуховата и зрителната преработка за вербално подадени стимули.
2. Те имат нарушения в надмодалната перцепция.
3. Често отсъства доминантност в хемисфериалната латерализация (мултимодалните задачи улесняват връзките между двете полукълба).
4. Мултимодалните подходи на обучение подобряват запаметяването- смесването на сетивата се извършва дълбоко в лимбичната система, която е подкорова структура и по-рядко е засегната.
Нарушеното развитие е състояние, а не диагноза. I +XI=X ? X=IX+I
Дали е вярно? Всичко зависи от коя страна на равенството се намираме. Затова хората с дислексия( и перцепционни затруднения) се чудят, че не ги разбираме. Да влезем в тяхната роля за момент. Ние с Вас вероятно не можем да управляваме самолет. Означава ли това , че имаме специални потребности? По този начин се чувстват и те. Да, но Ние умеем да правим отлично други неща. Хората с увреждания също. Трябва да открием кои са тези неща… с помощта на родителите и останалите хора от обкръжението на детето.
Актуалност на проблема
П р и о б щ а в а щ о т о о б р а з о в а н и е е неизменна част от правото на образование… То е насочено към:
Усилията на държавата са насочени към:
1.Деинституционализация ( десегрегация) на децата и учениците със специално развитие.
2. Създаване на нови структури за приобщаване и подкрепа - РЦПППО (Регионални центрове за подкрепа процеса на приобщаващото образование), центрове за подкрепа за личностно развитие, центрове за специализирана подкрепа, дневни центрове, кризисни центрове, защитени жилища, центрове за рехабилитация и т.н
3. Привличане на родителите като равностойни партньори в образованието.
Съвременните млади хора, (т.нар. Z поколение), трудно подлежат на управление поради ред причини. Това е така, защото :
1. Те са родени във времето на дигиталните технологии.
2. Интернет, виртуалният свят, 3D реалността са естествена част от живота им.
3. Учениците от ранна възраст искат да действат (самостоятелно), да им се оказва доверие.
4. Учителят никога не е бил учен как да управлява подобен процес.
5. Взаимоотношенията в семейството са поставени на друга основа поради заетостта на родителите и невъзможността да контролират пряко процесите на развитие.
Ситуацията в съвременното образование ( и логопедичната практика) налага глобално преразглеждане на методите за обучение в училище, за да се осъществява ефективна комуникация с учениците с езиково-говорни проблеми. Понякога е необходимо и редуциране на учебното съдържание , както и употребата на атрактивни , но достъпни за актуалното развитие на учениците , методи за въздействие. Очакванията на специалистите и родителите са насочени към изместване на центъра на процеса от учителя към ученика.
Целта на това изследване е :
Да се разработи и провери експериментално ефективността на програма за приобщаване на учениците със специални образователни потребности(езиково-говорни затруднения) чрез мултимодални подходи на обучение. Това е осъществимо чрез решаването на няколко типа задачи .
Задачи на теоретично равнище:
Задачи на методическо равнище:
Задачи на практическо равнище:
Обект на изследването е процесът на приобщаващо образование на учениците със специални образователни потребности( езиково-говорни нарушения). Предмет на изследването - програмата за приобщаващо образование, основана на мултимодални подходи на обучение, реализирана с помощта на родителите , учителите и екипа за подкрепа на личностното развитие .
Хипотезата гласи, че приложението на програмата за приобщаващо образование на учениците със специални образователни потребности, основана на мултимодални подходи на обучение, ще ускори темповете на логопедичната ревалидация, развитието на писмената реч ( в частност четивните умения) и когнитивното развитие. Авторът има амбиция да провери хипотезата в следващо проучване , като се разработи рамка за изследователско мултимодално обучение и се илюстрира с конкретни многократно приложими еталонни примери за дизайн, апробира се така създадения модел и се изведат изисквания за широкото му приложение.
Изследователските въпроси на настоящото изследване обхващат няколко области . Те са насочени към разрешаването на дилемата :
Теоретичните аспекти на приобщаващото образование анализират понятията включване , интеграция и приобщаване от педагогическа позиция. При интегрирано обучение, детето/ученикът се приспособява към средата, а при включващото обучение – средата се адаптира към детето/ученика. Интегрираното обучение е предназначено за децата с увреждания, но то е създадено според стандартите и условията на здравите хора. При включващото обучение приоритет е социалната поддръжка . Днес говорим за приобщаващо образование, където личността на детето/ученика с неговата индивидуалност се поставя в центъра. Приобщаващото образование е насочено към всички деца и ученици, които се обучават в образователните институции. Целта е да се създадат условия и да се отвори пространство за развитие на детето и ученика, като се използват неговите възможности. Това налага прилагането на индивидуалния подход от страна на възрастния. Тук не говорим вече само за учениците със специални образователни потребности (СОП), а и за всеки отделен случай на дете или ученик, който не може да се впише в масовата учебна среда.
Приобщаващото образование дава нова визия на образователната система. Детето и неговата индивидуалност са в центъра на учебния процес. Ролята на учителя, родителите и специалистите е да пробудят мотивацията, да развият силните страни и разгърнат заложения потенциал у детето. Емоционалната интелигентност дава възможност за прилагане на един различен метод и нова гледна точка на училищата, с което ги превръща в ефикасен социален инструмент. Приобщаващото училище може да предложи алтернатива на всяко едно дете, за да се чувства то ценно и значимо. Така осъзнати, изградени и социализирани, учениците ще се вградят първо в училищна среда, после в общността и накрая в обществото.
В реализираното от мен експериментално проучване, мултимодалните подходи на обучение включват:
Ефективността на учене при учениците със СОП зависи от усилията и последователността на родителите при изпълнение на домашните работи по индивидуалните програми, качеството на образователния софтуер и от компетенциите на учителя . Научнообоснованото прилагане на мултимедийните технологии модернизира учебната среда, превръщайки я в мултимодална . Освен това повишава самостоятелността на учениците и тяхната самоувереност ( „Опитай пак”). Води до успешна социализация, адаптация и интеграция в модерното информационно общество.
Компонентите на програмата за приобщаващо образование, основана на мултимодални подходи на обучение са следните:
1.Заниманията с изкуство развиват въображението и творчеството . Тези феномени , сами по себе си , притежават лечебна сила, а самостоятелният избор на предпочитано изкуство , осигурява на децата с нарушения самочувствие, себеуважение и увереност в собствената значимост. Подготовката на спектаклите води до включване на учениците със СОП в някаква общност с преживяване на чувството за социалност. Важно значение има техниката „отприщване на образния поток“ като метод за извличане на вътрешните прозрения на учениците. Използват се големите възможности на музикотерапията за развитие и релаксация.
2. Мултисензорната терапия се разгръща в контекста на мултимедийните възможности и употребата на софтуерните продукти за работа. В логопедичната практика се използват разнообразни продукти и сайтове. Тя се основава на НЛП (невро-лингвистичното програмиране) като метод за ефективна комуникация между хората и има отношение към стиловете на възприемане и учене. При децата с множество увреждания е удачно използването на теорията на Джийн Айрис за равнищата на сензорната интеграция и възможностите за развитие в процеса на обучение в зависимост от равнището на сензорно-интегративна дисфункция . Безспорно целевата игра служи като средство за облекчаване на процеса на сензорна терапия.
За учениците със слухови нарушения се използват приспособления за преобразуване на говора в писмен текст и програмата Speech viewer (Видима реч). Тя представлява сложен комплекс, в който чрез микрофон и специално устройство (SV адаптер) се прави анализ на звуковата информация чрез различни графични изображения, появяващи се на монитора на компютъра или като движещи се картинки във вид на кратки мултипликационни сюжети. Ситуациите на успех при правилно произношение или друг тип вярно изпълнени задачи, се награждават и онагледяват с примигване, изпълване с цвят, с топка, която влиза в баскетболен кош или стрела, попадаща в мишена. При тези упражнения е много бърза обратната връзка .Те се отличават с голяма интерактивност.
При учениците със зрителни нарушения се включват програми за увеличаване на големината на буквите и символите. Програмата за подобряване скоростта на четене на ЛЦ „Ромел” е също много ефективна. Различният шрифт, големина на буквите, цвят, адаптирана скорост на четене, удовлетворяват индивидуалните предпочитания. Осигурява се превенция на дислексия, хипобулия и заекване. Подобни резултати дава и приложението на компютърната познавателна игра „Тривиадор България”.
При учениците с нарушения на фонематичния слух използваме приложението „Звуците на Ото”. В сайта „Ела с нас” на д-р Катерина Щерева, в раздел „Логика”, използвам упражнения за овладяване на реперите за пространство с инструкции за влачене на определени предмети и позиционирането им в съответен обект. Подходящи са за домашни упражнения под контрола на родителите. Голям принос за точната самооценка имат и видеоуроците в academicо.com и „Уча се” с тестовете към тях, които автоматично формулират оценка на знанията.
Програмата Fast for word има не само голяма терапевтична, но и диагностична стойност. При упражненията за слухово диференциране на звуковете учениците с аутизъм показват бърз прогрес, а тези с дислексия- в рамките на първия контролен панел от 105 дни – незначителен.
Разгледани са приложението на системата Енвижън и извънкласните дейности за занимания с изкуство, провеждани през последната учебна година в Първо средно училище „Свети Седмочисленици“ – град Търговище. Схематично са проследени няколко вида иновативни приобщаващи уроци в мултимодална среда по български език и литература (“Бягаща граматика“) , немски език ( с интеграция на театър и игри), английски език( с приложение на метода „Мисловна карта“), история ( с 3 D макети и екскурзия).
Ефективността на експерименталната програма за приобщаващо образование, основана на мултимодални подходи на обучение, е потвърдена чрез различни процедури. Организацията и методиката на изследването са обобщени чрез проследяване на основните етапи при провеждане на експерименталната проверка на ефективността от програмата. Тя е извършена по следния начин:
Представени са сравнителни данни за приложението на тази програма от минали изследвания на автора. Динамично е проследена зависимостта между реч и интелект в началото и в края на експеримента при ученици със СОП ( с интелект в норма и патология). Установено е нарастване на тази зависимост в края на етапа и при двете групи ученици (от r=0,59 до r= 0,67 при учениците с УИ и от r=0,85 до r= 0,92 при ученици с интелект в норма).Контингентът на изследване е описан и представен таблично по следните характеристики: пол, възраст, етнос, клас, тип училище, медицинска диагноза, интелектуално функциониране, състояние на речта. Интерпретацията на данните за учениците с изоставане в умственото развитие/40/ в периода 2006-2016г при средна възраст – 12г.8м. е следната:
- Средна стойност на КБО- реч
начало- 10, 025 /41,75%/, край- 11,7 /48,75%/
начало- 55,25 , край- 59,31
Проведена е Дискусия върху получените резултати
Интерпретацията на данните за учениците с интелект в норма/ 20/ за периода 2006- 2016 при средна възраст - 10г. 5м. е следната:
- Средна стойност на КБО- реч
начало- 18,05 / 75%/ край- 20,25 /84%/
начало- 93,9 край- 97,75
Прогрес-реч- 9%
Прогрес-интелект- 3,75%
Представени са мнения от проведени анкети. При учениците с аутизъм и дислексия се наблюдават гранични стойности за СИД ( сензорно-интегративна дисфункция- между 3 и 4 бала).
Акцент е поставен на апробирането на Батерията за изследване на четенето ( декодиране и разбиране) на доц. д-р Катерина Щерева, с чиято помощ е извършено изследването на четивните умения на учениците от първи и втори клас в края на учебната година. То се осъществява с помощта на следните субтестове:
Потвърдено е направеното от доц. д-р Катерина Щерева заключение: Процесът на усвояване на четенето е динамичен и се променя много бързо особено в началните етапи на ограмотяване. Декодирането и разбирането при четене си взаимодействат, но и се различават по факторите, които способстват за тяхното развитие. Прогресът на развитието на четивните умения е в посока от фонологичните умения и способността за бързо назоваване – във връзка с повишаването на способността за декодиране на думи, към подобряване на разбирането при четене.
Разгледани са постиженията след оценка на четенето в края на учебната 2018/2019 година чрез средни стойности за групата.
Съпоставително изследване на резултатите в началото и края спрямо нормативите
Картинен тест за фонологично осъзнаване
Бързо серийно назоваване на цветове и предмети
Бързо серийно назоваване на обекти и букви
Фонологично осъзнаване
Декодиране
Речник
Четене с разбиране
Скорост на четене
Невербален интелект
Стандарти
Общ бал – норма- от 106 до 136т
От 92 до 118сек.
61с /40с
13т
39т
32 думи
12т
0,63
д/с
21,5
Получени средни стойности за вход на групата- Общ бал – 78,8т
Риск от изоставане
Вход-
средна стойност 159,6сек
Изоставане
Изход:
средна стойност:
БСН-О: 66с
БСН-Б: 39с
100%
Изход:
средна стойност:
ФО- 11,68т
89%
Изход:
средна стойност:
Деко
диране-48т
124,8%
Изход:
средна стойност:
32,04
думи
100%
Изход:
средна стойност:
8,64т
71,72%
Изход:
средна стойност:
0,632
думи в секунда
100%
Изход:
Средна
стойност:
16,04т
73,78%
В контингента на изследване са включени 26 ученици от първи клас с полиморфна дислалия, общо недоразвитие на речта, синдром на дефицит във вниманието и хиперактивност, заекване, диспраксия, дисграфия, аутизъм, епилепсия. От тях 10 са на ресурсно подпомагане, а останалите 16 посещават логопед и психолог.
Анализът на получените данни показва, че учениците със затруднения в овладяването на писмената реч са развили много добра четивна техника (първа стъпка към овладяване на академични знания) и част от резултатите им се доближават до очакваните стойности за ученици в края на първи клас. Като се отчита информацията, че учениците са стартирали обучението си като изоставащи, оптимистичен е крайният резултат. При четири субтеста са достигнали нормата, а при един – резултатите са над нормата. Очакванията на изследователя са, че през втората учебна година има вероятност да се подобрят постиженията в областите с дефицити- фонологично осъзнаване, четене с разбиране и невербална интелигентност. Може да направим извод, че обучението, основано на мултимодални подходи, е ефективно и е подкрепило развитието на учениците в позитивна посока.
Направено бе следното заключение: Заниманията с музика в ранното детство развиват многостранно слуховата модалност и са предпоставка за добро фонологично познание . Използваните мултимодални подходи на обучение на основата на музика улесняват декодирането, развитието на процесите четене и писане под диктовка.
Прецизното приложение на експерименталната програма (реализирана чрез мултимодални подходи на обучение ) доведе до преодоляване на неравномерното представяне между отделните психични процеси , умения и качества на учениците със СОП. Кривата в профила на учениците бележи подобряване на пропорционалното разпределение на отделните стойности на измерваните величини при съпоставяне на входа и изхода. Повишаването на корелацията между реч и интелект в края на експеримента свидетелства, че употребата на атрактивни и нестандартни методи за работа, допринася за превенция на дислексия , успешно когнитивно развитие и по-бързите темпове на логопедичната ревалидация . Учениците от начален етап със заекване и нарушения в писмената реч преодоляват по-бързо изоставането си , ако се включват редовно в дейности с мултимодален характер. Привличането на родителите като партньори в процеса на работа ускорява темповете на учене , подобрява самочувствието на учениците и желанието им за творческа изява.
Йорданка Йорданова Донева
Логопед в I СУ „Св. Седмочисленици” – Търговище
Гр. Търговище
Ул. „Клисура” №1
Тел. 0895660396
© Йорданка Донева Всички права запазени