Отвори очи при поредния силен трус на камиона. Шофьорът го погледна ухилено, изкозирува с ръка и изрева: „Калимера, кирие! Като не получи отговор продължи да си припява съвместно със Ставрос Ливикос звучащ от въртящия се диск, поклащайки в такт с музиката едрото си тяло.
Слънцето блесна немилостиво насреща му и той отново затвори очи. Сигурно е спал през повечето време. Даже сънува нещо.Нещо, измъкнато от чекмеджето на онова време, което си мислеше, че е забравил.
Времето когато първата му майка го мъкнеше като куфар по градове и селца според местообитанието на поредния пожелал я мъж.
Тъмни и влажни стаи с тежки пердета и разкривени легла, които скърцаха ужасно.
Спомняше си я смътно - матова кожа, черни очи, с торбички под тях, черна сплъстена коса, вечните протрити дънки и яркоцветни блузи с дълбоки деколтета. И естествено бутилката, която сякаш се беше сраснала с ръката ù. Дрезгавия глас, с който го изпъждаше извън стаята при хубаво време, а при лошо му нареждаше да седне с гръб в ед ...