Тръпки полазиха по телата ни, водата покриваше раменете ни.
- Приятно е, нали Петро, в безтегловност съм, то не било чак толкова страшно да си...
- Не е, защото е при екстремни условия, иначе си е опасно - усмихнах се вяло.
Дано издържи. Изглежда желязна мацка.Соня държейки ме за ръце се отдръпваше крачка-две назад, после придърпваше ръце и телата ни се допираха. Беше й забавно, даже се усмихваше. При едно такова приближаване, кракът й отскочи по-високо към хълбокът ми, застоя се за миг и се отдалечи. Взе да не ми харесва тази игра, уж екстремни условия на разхлаждане, ако премърда, изложих се.
- Соня, да излизаме ли, имаме още малко път и ще имаме възможност за всичко.
Тя ме изгледа със сериозния си поглед, но се подчини. И двамата не бързахме с оскъдното си облекло. Вероятно ще ставаме анатоми, защото крадливо се поглеждахме. Пи вода и тръгнахме.
Най-после в далечината познати високи дървета, следва малка горичка и вилата. Ще й кажа за да я окуража.
Погледнах я, едва влачи крака, да ...