В апартамента звучеше празнична глъчка. Беше настъпил най-хубавият момент от годината - украсяването на коледното дръвче. Елхичката беше кичеста и мъничка и цялата трептеше със зелените си иглички. Сякаш шептеше: „Хайде, какво се бавите, време е вече. Скоро идва празникът и аз трябва да блестя и да бъда най-красивата.”

   Деветгодишната Ани беше взела една кутия с коледни играчки и беше приседнала до елхичката и усърдно връзваше кончета на стъклените украшения, които трябваше да заемат своето място на дръвчето. Тя взимаше с трепетни ръчички нежните блестящи фигурки и погалваше всяка една от тях, преди да й надене кончето. После внимателно оглеждаше клончетата и си избираше къде да сложи украшението. Ето го и стария лъскав барабанчик, който я погледна със стъклената си усмивка и сякаш ù намигна.

  - Ха, теб ще те сложа ето тук. Все пак трябва да възвестиш пристигането на дядо Коледа. – ласкаво каза Ани и закачи играчката на едно предно кичесто клонче. После хвана червената камбанка, която бяха купили миналата година с майка й, завъртя я и избра подходящо място и за нея. Изведнъж от кухнята се дочу вик.

  -   Бууууу! Аз съм бързият влак. Пази се! – край Ели профуча малкият ù брат с едно локомотивче и за малко да я бутне.

  -   Хеей, Гого, стига си бучал. И престани да бягаш край мен! Ще ме бутнеш и ще счупя някоя играчка. А те са толкова красиви и фини.

  -    Бууу! Стига бе, како! Няма. Той влакът знае откъде да мине. Буууууу! – изхвърча от стаята Гошо.

   Ани взе нова играчка и върза поредното конче. Изправи се и огледа едно горно клонче. „Ха, колко е красива тая звезда. Трябва да е на върха, като всяка звезда”.  Закачи я и ù се залюбува. Очите ù гледаха захласнато как светлините на полюлея се пречупваха в коледната звездичка.

  - Ани, да сложим и най-новата. – каза майка ù. Тя подаде на момичето една златна шейничка, която бяха взели от коледния базар.

   Скоро елхичката грейна с цялата си прелест. Цветни, трепкащи гирлянди се спускаха от върха. Отвсякъде блещукаше някакво коледно украшение, поставено на дръвчето с много желание и радост. Ани се въртеше около накиченото дръвче и примижаваше радостно с очи.

  -   Хе, готова ли е най-сетне? – влезе в стаята Гого и забръмча отново.

  -    Поне да беше помогнал и ти малко. Само за твоите влакове мислиш! – сопна му се Ани.

  -    Аз с това не се занимавам. Това е женска работа. – отговори със самочувствие  момчето и изчезна с поредната моторизирана играчка в ръка.

  Ани се посуети малко и реши да пусне на компютъра някоя и друга коледна песничка. Завъртя се с гръб към елхичката и не видя, че малкият ù брат отново влетя в стаята с ново влакче. Само усети как килима под нея се издърпва и докато осъзнае какво става, с периферното си зрение видя как Гого се стоварва върху елхичката. Това стана за части от секундата, но за Ани сякаш продължи цяла вечност. Като на забавен каданс момичето видя как златисти, сребристи и други разноцветни светлинки се разпиляват около нея. Килимът се покри с многобройни ситни стъкълца и изведнъж всичко по пода заблестя.  Детето усети как огромни сълзи започнаха да изпълват очите ù. Не можеше да вижда от тях. Изправи се и видя полегналото дръвче и брат си, който полека се измъкваше под него. Тя не можеше да отрони и дума. Огорчение, яд и огромно разочарование бяха изпълнили детското сърце.

   -     Какво стана, бе деца! - притича майка ù от кухнята, дочула трясъка, и погледът ù се спря на сцената в средата на стаята.

  Гого стоеше гузен и не смееше да погледне никого. Ани цялата зачервена хлипаше и триеше сълзите си с опакото на ръкава, а навред из стаята блещукаха цветни искрици.

   -    О, тук явно някой е подранил с коледните изненади. И то яко се е проявил. – каза майката и погледна изкъсо момчето. - Хайде сега, Гого, да помогнеш да изправим дръвчето. И всички влакчета да се приберат веднага в коша с играчки.

  Майката, четиридесетгодишната Мария внимателно взе елхичката и я постави отново на кръстачката. Огледа дръвчето. Не беше чак толкова зле. Имаше две счупени клончета, но все пак част от украшенията бяха оцелели и заблестяха и затрепкаха отново на светлината.  Елхичката отново беше красива, макар и с доста по-малко украса. И най-важното, стъкленият барабанчик беше оцелял. Той пак щеше да посреща дядо Коледа.

  Тримата оправиха набързо стаята, но Ани беше в неутешимо лошо настроение. Искаше колкото се може по-бързо да си легне и да не вижда никого. Цяла вечер не погледна брат си. Беше решила да не му говори. Това щеше да бъде нейното наказание за него.

   Час по-късно, след като си приготви леглото, момичето отиде отново да погледа елхичката. Погали клончетата ù, усмихна ù се с леко крива усмивка и после отиде в стаята си. Дълго се въртя и не можа да затвори очи. Накрая заспа.

   Сънят я споходи със странна сила.  Ани беше до елхичката, която блестеше с цялата си красота, по-хубава отвсякога. Пищни гирлянди и многоцветни топки висяха от всяко нейно клонче. Но друго беше странното. Тя говореше.

  -  Ани, вчера преди да дойда при вас, бях на едно друго място. Знаеш ли? Пропътувала съм километри, за да съм тук. Там откъдето дойдох имаше дълбоки преспи и малки схлупени къщи. И в една такава къща също имаше две дечица, но някак при тях не беше топло като при вас. Нямаше такива просторни стаи. Децата нямаха такива играчки, а и дрешките им не бяха нови и хубави като вашите, въпреки че бяха чисти и спретнати. Те също искаха да си украсят елхичка, но нямаха коледни украшения, нито гирлянди и звезда, която да свети.  Майка им не им беше приготвила топла вечеря, не защото не искаше, а защото нямаше с какво да купи продукти, за да я направи. Аз исках да бъда тяхната елхичка, но трябваше да дойда тук, за да може баща им да вземе пари за мен и за другите дръвчета, и да купи малко коледни продукти за празника. - Дръвчето млъкна и заблестя и затрептя по-силно в празничната си украса. Лъскавата звезда грейна с нова сила на върха ù.

   Ани се стресна и се събуди. Огледа се. Беше сама в стаята си и навън вече беше утро. Обу бързо домашните пантофи и отиде в хола. Думите на коледното дръвче от съня ù звучаха в съзнанието ù. В средата на стаята грееше тяхната иглолистна красавица със скромна украса. Погледна през прозореца. Навън прехвърчаше дребен снежец. Тая нощ дядо Коледа щеше да дойде и да остави на нея и на брат ù подаръци. Беше сигурна в това. Но в детската ù глава се прокрадна отново сънят за елхичката и един въпрос, който за първи път си зададе. Дали всички деца щяха да имат подаръци? Ами, ако сънят ù е бил истина?