Това село, беше известно със своите порядки и нрави и се различаваше от околните, та дори и в цялата област, та дори и в цялата държава. И това защото, хората там бяха по- различни. Това беше така, тъй като тия хора бяха потомци на заселили се отколе прокудени казаци. Омешани във времето с местните, се е оформила една общност със свои добродетели и обичаи, пускайки устойчив корен по тези земи. Законите на държавата си имаха и тука своята сила, но вътрешни закони, ковяха житията им, продиктувани от дълбоката им православна вяра. Рибарството и земеделието им бе поминък по брега на езерото, което бе отделено на завет, западно от проветривия морският бряг.

   В тази общност мъжете се носеха с бради и в църквата им жени не се допущаха. Това обаче не дискриминираше нежния пол, тъй като жена им бе кметица години наред. Тези хора тачеха своите символи и икони на православието, направени задължително от липово дърво.

   Евгени Иванович, поддържаше добро семейство и подредено стопанство. Гордостта му беше широката асма в двора на къщата му, която в края на Септември, даваше пълни със сок гроздове от които докарваше, до тон вино. Всяка година викаше на гроздобер сестриния зет откъм страната на жена му, щото край неговата рода и другата все е женско. " Как не се пръкна пък едно мъжко да помага!" - се тюхкаше Евгени Иванович, но дълбоко вярващ, мъдро приемаше съдбата си, и си казваше: " Кой съм аз, че да съдя делата божии?!"

   Година, две, три, пет, порядките с гроздобера придобиха традиция. Стане ли гроздето, зетя идва и помага. Два дена софрата не се вдига, а дойде ли късна есен петдесет литра от новата реколта отиват армаган.

   Едно лято откъм другата страна на улицата, при къщата на Степан Михайлович, дойде гостенин от Москва. На квартира за две седмици, слънце да събира и на морето да ходи. Този човек дошъл с професията си на дегустатор, бързо разбрал за чудесното вино на Евгени Иванович. Общността се събират хапват, пийват, общуват:

 - Вашето вино Евгени Иванович, не е за обща консумация! - подхванал госта. - Това  вино е еликсир и качеството му на френският пазар, където често ходя ще задмине и най - известните марки вина. Не зная каква цена биха му определили, продължил експерта, но позволете ми да взема бутилка, две за мостра и ви гарантирам първокласен пазар.

- Но, Вадим Николаевич, как е възможно? Нима!- възкликнал казакът домакин

- Да! - отвърнал Московчанина и поставил с оценката си обрат в статуквото.

   На следващата година, гроздобер, като гроздобер. Зетя пак дошъл и помагал. Ядене, пиене, софри, както си му е реда. 

   На есен, Евгени Иванович отишъл на гости на родата откъм жена си. Носил средно голям куфар.

Събрали се край масата, разприказвали се. Станало въпрос и за виното. Тогава, той поставил куфара на масата, отворил го и с отработено движение извадил от там бутилка и кристални чаши. Отвъртял тапата на бутилката с тирбушон и налял отмерено количество в чашите. След което, казал: 

- Опитайте, това не е вино за напиване, това е вино за ценители!

Родата, погледнала госта изненадано.

-Бъдете спокойни, в колата съм донесъл две туби.- усмихнал се Евгени Иванович и вдигнал тост.

10.09.2021