Сърцето ми биеше до пръсване. Едва успявах да си поема дъх и треперех дотолкова, че не контролирах движенията си. Коленичих на пода и започнах да лазя бавно, много бавно. Трябваше да съм съвсем безшумна и най-много се боях от това, че челюстта ми трепери и зъбите ми ще изтракат всеки миг. Затова държах устата си отворена и се фокусирах върху придвижването на ръцете и краката си по излъскания паркет.
Заминахме за Италия с много малко пари. Бях бременна в осмия месец. Всичките си спестявания дадохме за самолетните билети и най-необходимото от обзавеждането за детската стая. Съпругът ми трябваше да работи и да изкарва достатъчно, за да живеем добре. Все пак бяхме дошли при негови най-близки роднини, на чиято обещана подкрепа разчитахме.
Но нещата се объркаха. Още след втория месец една огромна верига удари крака на мъжа ми и той не можеше да работи повече. Аз бях родила сина си преди три седмици и се опитвах да се възстановя и да се справям някак с първото си майчинство. Нямахме никакви п ...