Емилия
Глава първа
Голямо ято бели гълъби летяха над града, засенчвайки лазурното майско небе. Бяха хиляди, а може би милиони. Това се случваше за първи път. И най-възрастните софиянци не помнеха такова чудо. И всички бяха бяли, снежно бяли. Летяха плавно и толкова близо един до друг, че изглеждаха като бял облак плаващ в синьото небе на столицата. Летяха високо, изведнъж стремглаво се спускаха надолу, кацаха на покрива на Университета и околните сгради, и след секунди отново политаха, подгонени от невидим враг. Отново летяха тържествено над града, сякаш бяха на въздушен парад.
Слънцето грееше приятно и столичани се усмихваха разхождайки се по широките и чисти булеварди. Мириз на люляк освежаваше въздуха и проникваше във всеки дом.
Доцент д-р Борис Барклей разглеждаше последните радиографии на млада пациентка. Младата, 35 годишна жена, негова връстница, страдаше от “carcinoma pulmonum metastaticum” , заболяване което при съвременното развитие на хирургията и анестезиологията, можеше да ...