Ергенска неделя
Мразя неделите. Нищо не работи, а хората отпочиват от петъка и съботата и се готвят за поредния скапан понеделник, когато трябва да станат рано и да се замъкнат на скапаната си работа. Нечовешко е, че трябва да станеш и в рамките на двадесет-тридесет минути да пиеш кафе, да се изсереш, да вземеш душ и да си измиеш зъбите, да хлопнеш вратата, знаейки, че ще се върнеш чак след около дванадесет часа скапан. "Тате, тате, не ме гледаш, виж, виж, виж какво нарисувах" - ще ти буботи детето. "Естествено, че не те гледам, едвам си държа очите отворени, блъскам, за да си рисуваш по цял ден, за да си облечен, нахранен и да ходиш на училище, въпреки че май си доста глупав, но пък си ми син." - казваш си на ум, но отговаряш нещо от сорта "Браво, сине". После жена ти започва отдалече: "Как мина деня ти, скъпи?", но това не е задължителна реплика, някои жени дори не си правят труда да се преструват, че им пука. Но, ако го направят те оставят да им разкажеш колко скапан е бил поредния ...