Произведението не е подходящо за лица под 18 години
Естагон - Какво става, когато не слушаш? Наказват те!
Разказът не се препоръчва за лица под 18-годишна възраст!
Какво става, когато не слушаш? Наказват те! Това би отговорил всеки нормален малък човек. Но не винаги е така и това всеки възрастен човек го вижда всеки ден и отдавна го е разбрал. Разбира се, той силно иска да има справедливост, но... Да, така е, признайте си го.
Справедливост - какво означава тази дума? В различните речници пише различни неща, но с едно и също значение, а именно - когато ти сторят нещо, да получиш възмездие. Това е една история за справедливостта и възмездието.
Пламен Илков, депутат от управляващата партия в страната, излезе от сградата на Парламента и се насочи към служебното си БМВ. Излишно е да споменавам модела и кончетата под капака. Той се качи в него, пусна си малко музичка от cd-то, запали мотора и го остави да поработи. Заслуша се в текста на простовата песен от диска с чалга и си каза :
- Да, аз съм депутат - имаше самодоволен вид и така се чувстваше. Да, той бе депутат вече три месеца, а бе влизал в парламента едва два пъти. На кой му пука за хората. Те си живуркат, а той? Toй живее.
Той натисна съединителя, включи на първа и потегли съвсем бавно, той си бе примерен шофьор. Прибираше се в къщи. А оттам - към Родопите.
Къщата му в Драгалевци не беше много голяма, за разлика от другите, които живееха там, той не бе новонастанил се. Преди него къщата е била на дядо му. Но откакто бе депутат, гаражът му се поразшири. Да, сега му трябваше място и за БМВ.
Той го паркира до джипа и влезе в къщата.
Вечерята беше готова и жена му я сервира. Той я погледна малко с конфузно.
- Скъпа, имаме малко семинарче на партията на Родопите и трябва да тръгна веднага - каза той - нали разбираш, ако отсъствам, може да ми се отрази на кариерата. - Той направи най-чаровната си физиономия, на която бе способен. Много добре му се отдаваше да лъже, нали беше политик, беше свикнал.
Тя го погледна, поклати глава и седна да се храни с него. За момент запази мълчание. После пусна един залък в яхнията, дето беше сготвила и го погледна в очите.
- Днес семинар, вчера конгрес... - тя се наведе над яденето и пророни сълза - кога ще си си в къщи най-накрая. Аз имам нужда от теб. Аз съм ти жена. Женени сме от повече от 3 години и сме спали заедно не повече от 20 пъти. За 3 години... Не разбирам грозна ли съм или... - тя започна да хленчи.
- Недей - прекъсна я той - не започвай пак. Знаеш, че ти си най-хубавото нещо в живота ми... Недей - той премести стола си до нея и я прегърна - ти си много красива, но... - той не продължи изречението. Не го продължи, защото беше така, тя бе много красива, но на него нещо не му беше наред, просто не харесваше жени.
Селцето Селещица се намираше на 20 километра от Кърджали, Пламен Илков пристигна малко преди полунощ. Той изгаси джипа, беше го паркирал пред къщата дето бе наел стая. Тя нямаше гараж. Вратата на къщата се отвори и от светлината вътре се показа беззъба баба.
Той влезе. Тя го поведе по стълбището към 2-рия етаж.
- Надявам се да ви е удобно тук - каза тя почти неразбираемо, когато стигнаха стаята, след което реши да му се ухили.
- Да, да не се притеснявайте - той бе малко напрегнат - а къде се намира „Естагон"? - попита накрая. За него много му бяха разправяли. Толкова време му отне да разучи дали е мит или реалност. И сега вече като го откри, беше много нетърпелив...
- Утре, спокойно, сега се наспете.
Той влезе в помещението.
Съблече се и си легна на леглото както го беше майка родила. Той често лъжеше жена си - ту, че е на конгрес, ту - семинар и други подобни, за да се измъкне от къщи и да се забавлява. Да, той не харесваше жени, но се ожени за една от най-красивите в страната. Просто той беше един педофил. Падаше си по малки дечица. Да, те му харесваха. Затова и не го възбуждаше жена му. От малък бе свикнал да има всичко и имаше всичко. Искаше ли играчка, получаваше я, искаше ли кола, получаваше я, искаше ли мадама, имаше я. Но това не беше достатъчно, имаше нужда от нещо различно. Когато погледнеше някое малко момиченце, което си повдига поличката, веднага му ставаше.
Затова той затвори очи и си представи едно малко момиченце с розова рокличка. Той си представи как минава покрай нея и тя му се усмихва чаровно, после започна палаво да си играе с поличката. Той я погледна и се усмихна. После погали русата и косица, а тя погали междубедрието му. После каза: „Къде ще ходим, чичко?"
„У нас."
На сутринта слънцето огря цялата стая през прозореца, който беше точно срещу леглото на Пламен Илков. Той се прозя, погледна часовника си ролекс. Часът бе 10:12 минути. Беше спал чудесно, а се надяваше тази вечер да не спи въобще. Стана, облече костюма си. След което се протегна хубаво и през главата му мина част от снощната му фантазия. Да, толкова му се искаше днес тя да стане реалност. Той поклати глава, след това се хвана за члена, който беше толкова надървен, че чак щеше да се пръсне. Слезе долу на двора, след което видя къде е външния кенеф и се насочи към него. След като излезе от него, насреща му се показа беззъбата баба от вечерта.
- Добро утро, синко! - поздрави тя с лъчезарно отвратителната си беззъба усмивка. - Искате ли да закусите? Има палачинки и топло прясно мляко.
- Да, добре ще е да закуся, а кафе имате ли? - Пламен Илков отново се прозя.
- Да, елате, влезте вътре, ще ви направя. - Тя погледна към небето. - Днес времето ще е слънчево.
Те влязоха в малката кухничка на първия етаж.
- Имали къде да си измия лицето? - Попита депутат Пламен Илков.
- Да, ето тука, в банята. - тя му показа една ниска врата. Той влезе в малко помещение с една мивка, която беше ламаринена и когато е била нова най-вероятно е била бяла, но сега имаше някакъв неопределимо ръждив цвят. Стените бяха почти изцяло покрити с мухъл и бяха черни, но на места се показваше зелено. Това вероятно е било боята, покривала някога стените. На по-малко от метър разстояние имаше душ или по скоро е било някога душ. Сега са ръждиви останки от душ. Той направи лека физиономия, след което пусна водата и погледна насреща си, където видя огледалото, цялото облепено с тиксо. Беше трошено поне на 10-15 парченца. Така и не ги преброи. Изми очите си, след което го попи със сухата кърпа на врата.
Когато приключи със закуската, която много му хареса. Той отново я попита за „Естагон".
- Да, днес ще дойде човек оттам и ще те заведе до местността. Но ние трябва да си оправим първо нашите сметки.
- Добре, колко ви дължа?
- 300 лева!
- Моля?!... - той за малко да си глътне езика, но реши да не се заяжда - добре, а приемате ли карти?
- Вече да. Тя го заведе в другата стая, където беше много по-обширно спрямо кухнята и банята, взети на куб. Там имаше едно легло, канапе, маса и няколко табуретки. Тя му даде знак да седне на канапето. Извади терминал-устройството, после му поиска картата. След което, доста чевръсто за човек на нейната възраст, използва картата, въведе сумата и му подаде устройството да си въведе пин кода. След което то се забави около половин минута, после извади бележките. Той се подписа на тази, която трябваше да остане за бабката.
- Готово, сега остава да се появи човекът!- тя се ухили самодоволно.
Не се мина и минута откакто бе изрекла тези думи и на вратата се почука. Тя стана и отвори. В къщата влезе младо момче на не повече от 18 години. Облеклото му беше необикновено. Носеше черен суичър. Черното беше толкова черно, че чак огледално. И панталони - от същата материя.
То се подпря на вратата.
- Ай, да се забавляваш, чичка. - каза той и се ухили. Депутатът само това и чакаше. Набързо се сбогува с бабката. Изскочи навън и се запъти към джипа си.
- Пич, от тук - Младокът му показа друг джип - една голяма бяла лимузина Хамър.
- А моят джип? - попита Пламен Илков.
- Ще се погрижат за него. - отговори младежът.
Депутатът се качи на задната седалка в луксозното возило, след което погледна към стъклото и забеляза, че не се вижда нищо през него. В първия момент се стресна, но после реши, че така е по-правилно. Тъй като е по-добре да не се знае къде се намира местността. Той реши, че не е зле да се обади на жена си.
Извади GSM-си и набра номера и. След около 10 секунден празен сигнал той чу гласа и :
- Ало...
- Здравей, скъпа, как си? - започна той.
- Ми... добре. Как да съм, скучая, ще ходя до центъра на пазар с Надя. Ти кога ще се прибереш? - тя звучеше леко напрегнато.
- Не знам, най-вероятно в понеделник или утре вечер... - Той усети, че нещо е напрегната. - А на теб има ли ти нещо, звучиш ми странно, някак си притеснена?
- А не, нищо ми няма, просто ми е гадно, че те няма. - Тя вече заговори както говори обикновено - смело. - Нали знаеш, че не обичам да те няма. Липсваш ми! - Последното беше искрено.
- И ти на мен - каза депутатът, но не го мислеше. - Добре, айде до скоро и приятно пазаруване.
- Добре, пази се... - чу последно Пламен Илков и затвори.
Да, и това стори - обади и се, за да не се цупи после. А сега - напред към удоволствията, към малките момиченца. В главата му се появи отново момиченцето от фантазията му, след което намери ботинка с американски Бърбан в барчето на лимузината и си сипа в една от чашите. Отпи една глътка.
Пътуването продължи повече от два часа, в които скуката беше потресаваща за Пламен Илков. Но го успокояваше мисълта за самото пристигане. И ето че то се случи.
Лимузината спря. Врата му се отвори от много елегантна млада дама, която беше само по червено сатенено бельо.
- Заповядайте, господин депутат, вашата стая ви очаква. - каза тя с възможно най-нежния глас, който можеше да притежава едно момиче.
- Благодаря. - Пламен Илков излезе от колата и вдиша от хубавия планински въздух. Огледа се. Бе поразен - такава природа можеше да се види само в Родопите. Той се намираше на закътана обширна поляна, обградена от горун, мизийски бук, габър, ясен, явор, шестил и тук-там някой храсталак. В средата на поляната се издигаше огромна сграда с размерите на дворец, но далеч по-модерно изглеждащ от средновековните архитектури. Зданието беше разделено на четири крила, като крайните бяха на по 12 етажа, а средните две на по 16 етажа. На 16 етаж имаше тераси, които придаваха особен вид на зданието. Около двореца беше павирано, както и пътя, по който той предполагаше, че са дошли. Паветата бяха пурпурно червени.
- От тук. - момичето му показа вратата. Той влезе.
Вътре партерът беше буквално огромен. Когато се огледа, наляво имаше огромна плазма. Тя предаваше телевизия планета.
Той не спираше да разглежда, партерът го впечатли - имаше четири маси, а около тях - огромни дивани и канапета, които изглеждаха като направени изцяло от розов плюш. На тях бяха насядали хора - жени и мъже. Те за миг го погледнаха, но после продължиха с интимните си разговори и занимания. Гледката не можеше да се види никъде другаде, дори и по най-долнопробните американски мотели. „Сигурно сънувам? Толкова много секс и то... буквално на входа..." - той поклати невярващо глава.
Изведнъж се стресна!
- Извинете... - каза мъжът на рецепцията.
- О, извинявам се - Пламен Илков едвам отдели поглед от една двойка млади дами, които се целуваха с един доста възрастен господин.
- Трябва да се регистрирате, г-не! - каза момчето от рецепцията.
- Да, да... разбира се... - леко притеснен и превъзбуден Пламен Илков продиктува имената и адреса си.
- Запазили сме ви апартамент с тераса на шестнадесетия етаж - той му подаде регистърната книга и му посочи къде да се разпише. После му подаде ключовете от апартамент номер 1613.
- Оттук, господине - каза момичето, което го съпровождаше. Той погледна отново към стареца, на когото вече му правеха френска любов. Старецът го забеляза и му се ухили в най-беззъбата усмивка, която Пламен Илков беше виждал, след което му намигна. Илков поклати глава и се качи в асансьора.
- Кой беше този старец? - попита момичето, докато пътуваха към 16-я етаж.
- А, той ни е редовен клиент, няма име, просто клиент, ако ме разбирате. - тя се усмихна леко и си показа езичето колкото може по-еротично. На което Пламен Илков не обърна никакво внимание.
Стигнаха на 16-я етаж. Момичето го разведе из стаите и си тръгна. Но на излизане каза:
- Първи канал на телевизора ви е за избор на малки момиченца, 2-и - за избор на 17-18 годишни, 3-ти е за жени от 18-годишни до 35-годишни (там фигурирам и аз)... - тя отново го погледна жалостиво и еротично, все едно казваше: „Вземи ме, вземи ме..."
- ... 4-ти е за жени над 35-годишни, приятно изкарване в „Естагон".
Тя затвори вратата и си тръгна. Той се просна върху прекрасния матрак на спалнята и се ухили до ушите.
„Ето ме, тук съм в Естагон, боже, кой може да повярва!..." Да, кой може да повярва, той сбъдна педофилската си мечта и попадна на точното място, сега не му остава нищо друго, освен да блудства цяла нощ с малки момиченца.
Естагон предлагаше толкова много забавления, че човек не можеше да се насити на всичките за едно идване. Депутатът влезе в банята и се топна във ваната, която му беше предварително приготвена и която странно как беше още много добре затоплена. Докато се наслаждаваше на страхотния подбор от ароматни пияни за вана, установи, че и в банята има плазмен телевизор. Той включи на първи канал. И почна да гледа различни клипчета с голи малки момиченца. Дечицата бяха на възраст от 3 до 16-годишни, като той подминаваше на бързо клиповете с по-големите момиченца, наблягаше на най-малките. В края на всеки клип имаше и информация с колко души са спали децата или дали са девствени още, там разбира се, пишеше и цената за съответното удоволствие да пренощува детенцето в твоя апартамент или стая. Той преглеждаше внимателно, когато вниманието му се насочи към едно момиченце. То му беше ужасно много познато. „Не е възможно" - каза си той. - „Ти беше във фантазията ми снощи" - да, действително беше тя. Момичето от снощната му фантазия. Тя беше едно от момичетата, които се продаваха тук. Мъничка и сладичка както във фантазията му, а дори и девствена, още не е имала контакт с никого. Той се надигна от ваната целият надървен, искаше това момиченце повече от всичко - този ден и тази вечер ще я имаше.
Той си я поръча по телефона. Освен нея, поръча и обилна вечеря от пилешки пържоли по ловджийски и специални детски палачинки за десерт.
Следваше голямото чакане! Да, ама не! Още след десетина минути след като се беше обадил за поръчката, се звънна на вратата. Той подскочи и отиде да отвори. На вратата стоеше един келнер и влезе, бутайки количка с храната и напитките, а след него, да, след него се затича да влезе тя. Най-сладкото изкушение за господин депутата. Тя заскача върху матрака.
- Калина, дръж се прилично - скастри я келнерът и тя седна върху леглото и се усмихна чаровно. Келнерът подреди всичко върху масата в трапезарията, после даде някакви инструкции на момиченцето шепнешком и си тръгна. Интересно, направи му впечатление, че нито тоя келнер, нито мацката отпреди обяд, не си поискаха бакшиш. Но бързо забрави за тези неща. Пред него стоеше тя - момичето от неговата фантазия - Калина.
Той я покани на масата да ядат. Момиченцето беше на 4-годинки, но вече знаеше как да си борави с нож за хранене и си наряза пържолката професионално.
- Харесва ли ти храната? - попита той.
- Ммм... добра е - малко се поколеба Калина. Докато се храниха не си обелиха нито дума повече. Депутатът не знаеше какво да я пита.
Калина свърши с храненето първа и се настани пред плазмата в хола, пусна си някакво рисувано филмче. Тя беше облечена в чисто бяла къса рокличка, русите и косици бяха вплетени в две плитчици. Когато приключи с храненето, депутатът влезе в хола и седна до нея. Тя се бе разположила на дивана.
- Какво гледаш? - попита леко притеснено депутатът.
- Скуби Ду - отговори момиченцето. - Много е забавен, ще го гледаш ли с мен?
- Да добре, искаш ли някакъв сок?
- Не, искам водка, нали трябва да се отпусна, за да ме оправиш после. - Тези думи направо заковаха депутата, буквално. Как да даде водка на едно 4-годишно дете. Той гледаше травмирано.
- Е, ще ми налееш ли? - подкани го момиченцето и си надигна леко поличката, след което каза: - Не се чуди как да ми налееш алкохол, ако съм малка за „ВОДКА", то не съм ли малка и за „СЕКС"? - Пламен Илков вече тотално се притесни. Как може да му е прочела мислите?
- Е, добре тогава - склони той и отиде към барчето. Тя беше права. Той и сипа. И и подаде чашата.
Тя отпи голяма глътка.
- Искаш ли да играем на една игра на карти с желания?
- Добре, как се играе?
- Играем на сварка и си залагаме желанията. Играл си на сварка?
- Да, като малък, ми, ок.
Калина извади карти, които бе пъхнала в едно джобче на рокличката си. Разбърка картите, а Пламен Илков ги разцепи. Раздаде. Депутатът си вдигна картите. Те представляваха поп спатия, деветка купа и седмак спатия, които, ако сте запознати с тази хазартна игра, се нарича „Йончев" и представлява 5-ти туз, който обаче може да играе с всички бои. И тъка депутата имаше 21 точки.
- Хайде, залагай - подкани го тя - можеш да си пожелаеш каквото поискаш, но внимавай, ако изгубиш, аз си пожелавам всичко, което искам.
- Искам да се съблечеш, ти какво залагаш?
- Аз искам да те вържа за леглото и да си играя с половия ти член цял ден и вечерта дори. - Тя се облиза еротично.
- Това не трябва ли да е мое желание? - той я погледна леко усмихнат.
- Играй - тя му се хилеше насреща.
- Добре, аз имам 21. Ти?
- Аз съм с 30 - тя си свали картите - имаше десетка каро, поп каро и дама от същата боя. Тя се засмя.
- Е, сваляй панталоните, господин Илков.
- Добре, щом се налага. Той се съблече чисто гол, отиде в спалното помещение и легна на спалната. Малката си допи водката хвърли дрешките измъкна няколко пухени белезници от под количката с храната и напитките.
- Трябва да те вържа? - тя се усмихна и го закопча с белезниците и за ръцете, и за краката. А депутатът щеше да свърши чак от превъзбуда.
- За да ти покажа, че не съм чак толкова лошо момиченце, съм се съблякла гола. - тя му намигна и се наведе над члена му преди да прави каквото и да било каза така, между другото:
- А, забравих да взема ключове за тези белезници. - и се ухили, след което хвана члена му в ръце и взе да го мачка.
- Как така няма ключове за белезниците? - притесни се изведнъж депутатът.
- Шт, шт, тихо сега работя - тя му го налапа, хареса му, но после не му хареса кога усети силна пронизваща болка от отгризване на главичката на члена му. Той извика от болка.
- Не ти ли хареса? - каза тя иронично с окървавена уста, докато дъвчеше парчето от члена му, което бе отхапала.
- Какво направи? - Той я погледна, умиращ от болка и унижение.
- Ам, вкусно е! - каза тя и се облиза, тя пак си от гризна от члена му.
- Ти си луда. Помощ, помощ ... - започна да крещи той с надежда че някой ще му помогне. Но уви, никой не го чуваше, а и да го бе чул, нямаше да му се притече на помощ. Болката беше непоносима.
Когато се умори да вика за помощ, взе да и се моли да спре, но тя не му обръщаше никакво внимание, тя си продължаваше да си ръфа от неговия полов орган, а той накрая припадна от болка.
Три дни по-късно депутат Пламен Илков бе намерен мъртъв, целия нахапан и чисто гол в джипа си близо до село Селещица. Според полицията вероятно е дело на някой психично болен, но какво е правил там, още не е изяснено.
Общо взето, в живота не винаги е така, както в приказките или разказите, но би трябвало да е тъй - да вярваме, че понякога има възмездие, колкото и да не ни се вярва. Че непослушните ги наказват, че хората с изкривени мисли си получават заслуженото!
© Костадин Койчев Всички права запазени