Зимата беше опустошителна, смразяваща, ледено-отрезвителна. Не се издържаше. Преди окончателно да се изпълни с горчива жлъч, той реши да вземе планетата си в свои ръце. Беше дошло времето.
Събра багажа си. Най-необходимите, най-хубавите, най-удобните дрехи.
Прибра само онези любими образи и предмети, които беше създавал от виденията си. Омота ги добре в плат, за да не се повредят, и внимателно ги постави в раницата си.
Обръсна се гладко. Оправи косата си добре. Беше доволен от огледалния резултат. Пристегна здраво връзките на високите си зимни обувки.
Изгаси огъня в камината. Повече нямаше да му трябва. Никога повече нямаше да е способен да се върне на това място.
Усмихна се. Толкова беше доволен, че искаше сам да се потупа по гърба. Предчувстваше щастието на ръба на небцето си, само миг и ще го вкуси. Рискът това да не се случи беше минимален. Беше изчислявал години наред този ракурс, този миг, това решение.
Щеше да я намери на онзи връх в планината, където беше виждал милиони пъти, ч ...