Ето ни, отново седящи на пясъка, прегърнати, гледайки залеза.
А галех косата ти, а ти целуваше ръцете, които са тъй крехки
и нежни. Ах, твоето докосване е вълшебно и магнетично, зная, да те имам е само мечта.
Но ето, събудих се на сутринта и сън се оказа, отидох в банята, погледнах в огледалото, видях едни очи, които не бях виждала, някога твоите очи. Нима е толкоз трудно да те имам или си мисля, или е истина, не зная, а сънувам.
Но ето, събудих се, а то бе един сън, нереален, но чух стъпки,
идващи откъм стълбите. Захвърлих одеялото и тръгнах към стълбите,
тогава те видях, а ти просто ми каза
- ей направих ти кафе и малко кифлички, спокойно, не са готвени
и без това не умея да готвя... уа - в следващия момент той бе на
земята, а тя стоеше върху него
- моля те, не ме напускай повече
- не, ще те напусна днес, защото трябва да ида до офиса ...