Фалконети
ФАЛКОНЕТИ
Притиснато от всички страни със стръмни склонове, обрасло в треволяк и бурени, едно местенце от около двадесет метра в диаметър, събираше и изпращаше цели пет улички, по които селяните посрещаха и провождаха стоката си рано сутрин и късно вечер. Петте къщи на петте ъгъла приличаха на стопаните си и на тяхното социално положение, възраст, вкус и материална определеност. Имаше една голяма, тромава и застаряваща сграда, в която живееха едри, недодялани и мълчаливи баба и дядо. Овцете им бяха вълнясали и бавни, послушни и тихи, магарето им беше катър и не ревеше на точен час, а когато си поиска, за да обърка часовниковите камбани на каменната кула, построена преди много години и сама незнаеща как е оцеляла досега. Пред къщата имаше пейка, която също не помнеше началото си и нехаеше за края си.
Бяхме седнали на нея малко след пладне с един приятел и се чудехме към кой вир да потеглим, за да се поразхладим, че лято беше и то горещо. А тогава идваха внучките на бабата и дядото да си изкарат на воля ваканцията, да помогнат с каквото могат на старците и да си прочетат задължителните книги по литература. На село е тихо, спокойно е и съблазните на градския разгул там са чужди и неестествени. Да, но те не бяха чужди на човешката душа и потребност от красота. Красота, която отглежда само младото и дъхаво моминско тяло.
Та чакаме ние тая красота да излезе от външната врата на голямата къща, да се разлее и да тръгне по някоя от петте улички, ние да тръгнем след нея, да я вдишваме и да тръпнем в мечти за благодат, душевна и телесна. Минава обаче половин час – нищо! Повишаваме децибелите, неузрелите ни гласове забучават, смехът ни след всеки анекдот преминава в кикот, минава още половин час – няма! Слънцето прижуря, стопява се сянката на огромната къща, търпението ни се изпарява като локва от вчерашен дъжд и а-хà да тръгнем по уличката, която идва от кръчмата и която отива към нея, гледаме, отвисоко стъпва с дългите си кльощави крака Жика Трефата, изправил гордо главата си, а дългата му коса се дипли в ритъма на походката. Когато ни наближи, моят приятел го повика:
– Хей, Жика, ела за малко при нас!
– Какво има? – погледна ни от високо Трефата.
– Абее, ти, знаеш ли, че страшно приличаш на Фалконети?
Фалконети беше герой от сериал, който се прожектираше по единствената програма на БНТ, мъж с изразителни физически качества, внушаващ респект, професионален мафиот, пример за подражание у крехките момчешки душици и измамлив южен вятър за току-що напъпилите фиданчици: атлетично тяло, бял, впит в тялото панталон, вързан с дебел кожен колан, широк чарлстон и лъскави трандафори, незнайно как преминал през безпощадното сито на тогавашната немилостива критика.
– Стига бе! Будалкате ме!
– Е, хубава работа! Същия си! Особено в далечината. А походкатааа, направо ти казвам – едно към едно! Хайде върни се сега двест-триста метра назад и пак ела! А, ти, – той ме побутва с лакътя си – гледай хубаво и после му кажи, на мен като не ще да повярва! Аз ще си мълча.
Подвоуми се Жика, обърса потта от челото си, прокара пръсти през косата си, за да отметне назад падналия кичур и бавно тръгна в обратната посока. Изпълни заръката с тайната мисъл и надежда, че наистина е двойник на великия герой. Когато пристигна отново, ние вече не можахме да се сдържим и избухнахме в неудържим смях. Жиката почервеня от гняв и забълва потоци от несвързани обиди. Вдигна се голяма врява от смях и псувни, гъските, дето бяха налягали на сянка под единственото дръвче, наскачаха, надуха тромбите и те, разпериха широко крилете си и с бавни махове се юрнаха по една от петте улички с желанието да полетят, както правеха преди дъжд, развика се и катърът в обора – ни в клин, ни в ръкав, вратата на старата къща се отвори и от там с балетна стъпка излязоха двете сестри – едната тънка и висока, а другата пухкава и апетитна, и двете със сламени кошнички и капелини и слънчево зачуруликаха:
– Ооо, Фалконетти! Ти си нашият Фалконетти! Искаме да ни заведеш на плаж! Хайде, ти си нашият любимец! Няма да ни откажеш, не, няма да ни откажеш! Та ти си истински кавалер!
Зъбите им блестяха, очите им палуваха, Трефата зяпна с отворени уста и се чудеше дали адът продължаваше или Божията милост го беше застигнала, той направи с ръцете и тялото си буквичката „Ф”, сестрите мушнаха по една от своите в двата отвора и тримата тръгнаха по улицата, която отвеждаше към реката. Ние с моя приятел останахме като в необрано лозе, усмивките ни се превърнаха в кисели гримаси, тръгнахме си безславно и не сме чули кога и бабата, и дядото са казали: „Хулигани с хулигани!”
После всеки тръгна по своята уличка, а след години тези на Жиката и по-голямата сестра се сляха в една. И до ден днешен, когато се видим, той ще ни покани, ще почерпи и ще каже:
– Пийнете си за здравето на Фалконети! Ако не бяхте вие, и досега да си цакам с трефите в кръчмата! Нали така, любов моя?
И по-голямата сестра кимаше усмихната с главица.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Ето че пак не си ме разбрал, приятелю. По-скоро си мисля, че ти не искаш и да разбереш. Фалконети изобщо не е носител на някаква идея, само изкривен вид на книжния герой, за да подсили комедийната, смешната страна в характера на героя от разказа. Пък и заяжданията не са ни от полза и на двамата. Поне така си мисля. Творчески успехи желая!
-
Кой филм с Фалконети сте гледал, Пурко?
Когато Чехов разказва за Ванка, кръщава текста си "Ванка". Ъпдайк в "Кръводаряване" разправя за кръводаряване. Йовков в "Албена" не описва Ана Каренина, която пък е героиня на друг Ваш колега - прозаик.
Просто рекох да припомня на хората Фалконети. As it is и различаващ се съществено от описаното по-горе.
А щом "Константинчо" Ви се струва подходящо обръщение към накуцващ, дребен и кривоглед потребител - моля?
-
Благодаря на всички, които са ми погостували!
А на Константинчо искам да му кажа, че явно сме гледали два различни филма и че пред чужди дворове се чака обикновено, за да се задигне нещо - я ярчица, я яйченце, я нещо друго, дето ако не нахрани телесата, ще засити душата.
Пък и светът е някак си по-хубав, когато е поизмислен. Иначе е тъп и книжен.
Весели почивни дни! -
Образен текстНапомня ми италиански филмов сценарий
-
Фалконети бе Питър Фалк. Накуцващ, дребен и кривоглед актьор, а.к.а. Инспектор Коломбо.
Помня дядо как викаше "Стреляй, бе! Стреляй! Ще те убие!" докато Том Джордаш (Ник Нолти) баааавно спускаше ръката с пистолета пред зарития в боклуци, молещ се и треперещ Фалконети.
Подлецът Фалк измъкна някакво пистолетче от чорапа и простреля Том Джордаш.
Винаги така става.
Дядо излезе от стаята с телевизора "Мургаш" на двора, че да му се проветри главата. Светла му памет.
("Богат-беден" го даваха 1982-ра. Бях невръстен шестокласник него време, ама вие сте били кошкоджам пергиши с другия чакащ и аз не разбрах какво пред хорския двор?) -
Еееех, луди глави
Обаче вместо да стане от играчка плачка ( макар че, хич не им е било до смях на героите тогава ) как хубаво са се развили събитията
Удоволствие са разказите ти, Ачо! -
!!!
-
Четох с удоволствие!
Поздравления за майсторското перо! -
И на мен ми хареса! Браво!
-
Чудесен! Благодаря за усмивките!
-
Браво и от мен!
По разказите ти може да стане страхотен филм!
Поздравления за майсторството! -
Много приятен разказ! Поздрави!
-
Майстор си, Ачо! Браво!
-
Браво!
-
Страхотно! Ачо, пишеш много завладяващо!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
